Брой: 2/2016
Автор: Колева, Даниела И., Орбецова, Мария М., Няголова, Пресияна В., Митков, Митко Д.
Клиника по Ендокринология и болести на обмяната,
УМБАЛ “Св. Георги”, Медицински Университет, Пловдив
Абстракт:
Все повече доказателства се натрупват относно наличието на хронично нискостепенно възпаление, последвано от процес на атерогенеза при състояния на инсулинова резистентност (ИР) – захарен диабет тип 2 (ЗД 2), метаболитен синдром (МС), поликистозен овариален синдром (PCOS).
Методите за оценка на инсулиновата чувствителност са обект на засилен научен и клиничен интерес понастоящем с оглед скрининг на пациентите с ИР и прeвенция на свързаните с нея метаболитни усложнения.
Цел на проучването: да се установи кой от изчислените индекси – хомеостазен модел на инсулинова резистентност (HOMA-IR), QUICKI-индекс или индекс на Matsuda e най-показателен за оценка на ИР при жени с МС и жени с PCOS.
Материали и методи: В проучването участваха 74 жени с установен МС, на възраст 16-52 г. (ср. ИТМ 36,2±7,4 кг/м2) и 76 жени с PCOS, на възраст 16-35 г. (ср. ИТМ 26,1±5,7 кг/м2). При всички жени се извърши орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ), като венозните проби за изследване на кръвна захар (КЗ) и инсулин (ИНС) се вземаха на 0-ва, 60-та и 120-та минута след пероралния прием на 75 г глюкоза. Изчислиха се следните индекси: HOMA-IR = (КЗ0′ x ИНС0′)/22,5), QUICKI-индекс = 1/{log(ИНС0′) + log(КЗ0′)} и индекс на Matsuda = {10000/ КЗ0′ х ИНС0′ х ср. КЗ х ср.ИНС }. Статистическият анализ за определяне на чувствителността и специфичността на всеки индекс се извърши с помощта на ROC (receiver operating characteristic) криви. С цел установяване на пределните (cut-off) стойности на индекса на Matsuda при двете групи жени, използвахме отново интерпретирането на ROC кривите. Използваха се следните критерии за наличие на ИР: ИНС0′>12 μIU/ml и/или стойности на ИНС по време на ОГТТ>100 μIU/ml и/или КЗ 0’/ИНС 0′<0,333.
Резултати: Определянето на чувствителността и специфичността чрез анализа на ROC кривите доказа, че индексът на Matsuda притежава най-висока чувствителност и специфичност както при жените с МС, така и при тези с PCOS. Установиха се пределни стойности на индекса на Matsuda за доказване на ИР при жените с МС равни на 5,63 и съответно – 5,60 при жените с PCOS.
Заключение: Индексът на Matsuda се оказа по-точен метод за определяне на ИР при жени с МС и PCOS в сравнение с изчислените HOMA-IR и QUICKI.
Ключови думи:
инсулинова резистентност, метаболитен синдром, поликистозен овариален синдром, индекс на Matsuda
Изтеглете целия брой 2/2016
Issue: 2/2016
Author: Koleva, Daniela I., Orbetzova, Maria M., Nyagolova, Presiyana V., Mitkov, Mitko D.
Clinic of Endocrinology and metabolic diseases, “Sv. Georgy” University Hospital, Plovdiv, Medical University, Plovdiv
Abstract:
A growing body of evidence suggests that there is a chronic low-grade inflammation followed by atherogenesis in states with insulin resistance (IR) – type 2 diabetes (T2DM), metabolic syndrome (MS) and polycystic ovary syndrome (PCOS). Methods of IR assessment are attracting a stronger scientific and clinical interest currently so that screening for patients with IR as well as prevention of metabolic complications could be performed.
Aim of the study: to establish which of the calculated indexes – homeostasis model of insulin resistance index (HOMA-IR), quantitative insulin sensitivity check index (QUICKI) or the Matsuda index is the most reliable for assessing IR in women with MS and women with PCOS.
Materials and methods: 74 women with MS, aged 16-52 years (mean BMI 36,2±7,4 kg/m2) and 76 women with PCOS, aged 16-35 years (mean BMI 26,1±5,7 kg/m2), participated in the study. During the oral glucose tolerance test (OGTT), blood samples for glucose (GLU) and insulin (INS) measurements were obtained 0, 60 and 120 minutes after oral 75 g glucose administration. HOMA-IR = (GLU0′ x INS0′)/22,5), QUICKI = 1/{log(INS0′) + log (GLU0′)} and Matsuda = {10000/ GLU0′ х INS0′ х mean GLU х mean INS } were calculated in all the studied women. Statistical analysis with a receiver operating characteristic (ROC) scatter plot was undertaken to calculate sensitivity and specificity for IR indexes. We again used the ROC curves in order to establish the cut-off values for the Matsuda index in the two groups of women. We determined a presence of IR as INS0′ >12 μIU/ml and/or values of INS during OGTT >100 μIU/ml and/or GLU0’/INS0′ <0,333.Results: ROC curve analysis indicated that the Matsuda index had higher sensitivity and specificity for measuring IR in women with MS as well as in those with PCOS. The present Matsuda index cut-off point for diagnosis of IR in women with MS and PCOS was 5,63 and 5,60, respectively.
Conclusion: As a measure of IR among women with MS and women with PCOS, the Matsuda index is more reliable than simple fasting methods – HOMA-IR and QUICKI.
Key words:
insulin resistance, metabolic syndrome, polycystic ovary syndrome, Matsuda index