[:bg]
Брой: 3/2002
Автор:А. Томова, О. Косева, Ф. Куманов, Клиничен център по ендокринология и геронтология Медицински университет – София
Абстракт:
Обзорът очертава ендокринната роля на гонадния инхибин А и инхибин В при хора. През 1932 г. McCullagh съобщава, че воден екстракт от тестиси пречи на образуването нат. нар. кастрационни клетки в хипофизата на плъхове, с коeто за пръв път се допуска съществуването на нестероиден секреторен продукт от гонадите. Инхибинът е гликопротеинов хормон, който се отделя от Сертолиевите клетки на тестиса и от гранулозните и тека клетките на яйчника. Той се състои от α-субединица, свързана чрез две дисулфидни връзки с една от двете β-субединици – с βА-субединицата се формира инхибин А, а с βв-субединицата – инхибин В. Инхибин В контролира секрецията на ФСХ по механизма на отрицателната обратна връзка. При възрастните продукцията на инхибин В зависи от ФСХ и от състоянието на сперматогенезата. Нивата на серумния инхибин показват ясна положителна корелация с обема на тестисите и с броя на сперматозоидите. Инхибин В и ФСХ заедно са по-чувствителен и специфичен маркер за сперматогенезата, отколкото всеки един от тях поотделно. Ролята на инхибина в репродуктивната физиология при жените е изследвана, включително и като са определяни подединиците на инхибина както в яйчника, така и концентрацията им в кръвообращението по време на менструалния цикъл. Според съвременните схващания инхибин В може да служи като показател за функцията на Сертолиевите клетки при мъжете с безплодие и като прогностичен белег при жените, подложени на лечение с оглед индуциране на овулация.
Ключови думи: инхибин, фолику-лостимулиращ хормон, сперматогенеза, хипого-надизъм.
[:en]
Issue: 3/2002
Download the full issue 3/2002
[:]
