[:bg]
Брой: 2/1997
Автор: Д. Коев, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София
Абстракт:
Инсулиновата резистентност е субнормална биологична реакция спрямо определена концентрация инсулин. Тя се съчетава с редица чести метаболитни и сърдечносъдови заболявания като неинсулинозависим захарен диабет, коронарна болест на сърцето, хипертония, затлъстяване и дислипидемия. Съчетанието на тези заболявания се определя като нов синдром, наречен Синдром на инсулинова резистентност (Синдром X). Инсулиновата резистентност е характерна особеност на процеса на естественото стареене. Ето защо развитието на атеросклероза може да се свърже с инсулиновата резистентност и последващата компенсаторна хиперинсулинемия. Инсулинът предизвиква пролиферация на гладкомускулните клетки, увеличава активността на LDL-рецептора и увеличава синтезата на ендогенен холестерол в тези клетки, фибробластите и мононуклеарните клетки. Инсулиновата резистентност тип А е свързана с генетични нарушения на рецепторно и пострецепторно ниво, а тази от тип В се дължи на появата на инсулин-рецепторни антитела.
Затлъстяването предизвиква инсулинова резистентност, която може да е генетично детерминирана поради нечувствителност на лептиновия рецептор в хипоталамуса с последваща хиперлептинемия. Абдоминалното (висцерално) затлъстяване е свързано с наличие на β3-адренорецептори с повишена склонност към липолиза и увеличени свободни мастни киселини, които индуцират синтез на масти и глюконеогенеза в черния дроб. Нарушенията в мастния метаболизъм също участват в инсулиновата резистентност. Увеличеното окисление на мастни киселини води до намалено усвояване на глюкоза и потискане на гликогеновия цикъл в скелетните мускули. От друга страна, хроничната хипергликемия също причинява инсулинова резистентност (концепция за „токсичността на глюкозата”).
Причините за инсулиновата резистентност при артериална хипертония са неизвестни, но тя се наблюдава още в ранния стадий на хипертонията. На свой ред хиперинсулинемията чрез няколко патогенетични механизъма предразполага към развитие на хипертония. За преодоляване на инсулиновата резистентност е необходимо да се отстранят рисковите фактори: свръххранене, затлъстяване, консумация на много мазнини, физически инактивитет, психогенен стрес.
Ключови думи: инсулинова резистентност, синдром X, неинсулинозависим захарен диабет, затлъстяване, лептин.
Изтеглете целия брой 2/1997
[:en]
Issue: 2/1997
Author: D. Koev, Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia
Abstract:
Insulin resistance means a subnormal biological response to a given insulin concentration. It is associated with a number of common metabolic and cardiovascular disorders including non-insulin-dependent diabetes mellitus, coronary heart disease, hypertension, obesity, and dyslipidaemia. Clustering of these disorders defines a new syndrome, called Insulin Resistance Syndrome (Syndrome X). Insulin resistance is a characteristic feature of the normal aging process. Thus, the development of atherosolerosis may be associated with insulin resistance and resulting compensatory hyperinsulinaela. Insulin causes smooth cells proliferation, enhances Idl-receptor activity and increases the synthesis of endogenous cholesterol and triglycerides in these cells, fibroblasts and mononuclear cells. Insulin resistance type A is associated with genetic disturbances at the insulin receptor and at the postreceptor levels. Insulin resistance type В is due to the development of insulin-receptor antibodies. Obesity causes insulin resistance which might be genetically determined because of insensitivity of hypothalamic leptin receptor and consequent hyperleptinaemia. Abdominal (visceral) obesity is associated with the presense of β3 – adrenoreceptors and increased predisposition to lipolysis resulting in higher free fatty acids, which induces synthesis of lipids and gluconeogenesis in the liver. Disorders in lipid metabolism are also involved in insulin resistance. Incoreased oxidation of lipids results in a lower glucose disposal and suppression of glycogen cycle in skeletal muscles. On the other hand, chronic hyperglycaemia causes insulin resistance, as well (the "glucose toxicity" concept). The cause of insulin resistance in arterial hypertension is unknown but it is present from an early stage of the disease. In its turn, hyperinsulinaemia predi sposes to arterial hypertension through several pathogenetic ways. In is necesary to eliminate the risk factors, such as overeating, obesity, consumption of much fat, physical inactivity, psychogenic stress etc. in order to overcome the insulin resistance.
Keywords: insulin resistance, syndrome X, non-insulin-dependent diabetes mellitus, obesity, leptin.
Download the full issue 2/1997
[:]
