[:bg]
Брой: 3/1996
Автор: Малина Петкова, Диабетен център към Православната катедрална поликлиника „Св. ев. Лука", София
Днес, 75 години след откритието на Banting и Best, си задаваме въпроса: възможно ли е това да бъде постигнато с конвенционалните инсулинови препарати за подкожно приложение?
По безспорен начин бе доказано, че интензифицираната инсулинова терапия намалява честотата на късните диабетни усложнения. Стриктният гликемичен контрол обаче увеличава и честотата на хипогликемичните епизоди. Предизвикателството в инсулиновото лечение в днешно време е подобряване на фармакокинетиката и фармакодинамиката на инсулиновите препарати с оглед максимално доближаване до физиологичната инсулинова секреция.
Рекомбинантната DNA-технология за производство на човешки инсулин направи възможно създаването на нови инсулинови молекули с променена физико-химична характеристика и кинетика на подкожната абсорбция.
Бяха създадени бързо-, бавнодействащи и суперпотентни инсулинови аналози.
Бързодействащите инсулинови аналози се характеризират с намалена тенденция към асоцииране и като мономери се абсорбират по-бързо от подкожната тъкан, водят до по-бързо понижение на постпрандиалната гликемия в сравнение с конвенционалните.
За разлика от съществуващите бавнодействащи инсулинови препарати, аналозите им са разтвори, които се абсорбират много бавно, осигурявайки стабилна базална инсулинемия без значителни вариации в различните дни. Биохимичните механизми, чрез които се постига удължаване на плазмения полуживот, са: повишаване на изоелектричната точка или свързване на инсулина след модификация на молекулата с албумина от подкожната тъкан.
Производството на аналози на човешкия инсулин прави възможно бъдещото лечение на захарния диабет да се провежда чрез комбинирането на различни аналози или чрез такива, съчетаващи определени фармакокинетични параметри с висока тъканна специфичност.
Ключови думи: инсулинови аналози, бързодействащи, бавнодействащи, гликемичен контрол.
[:en]
Today, 75 years after the discovery of Bantung and Best, we could ask if applying conventional insulin preparations for subcutaneous use is possible.
It has been proved that the intensive insulin therapy can reduce the incidence of severe chronic complications. However, the high glycaemic control emhances the rate of hypoglycaemic incidents.
The challenge of insulin therapy now is the improvemeent of the pharmacokinetic and pharmacodynamic of the insulin preparations in order to imitate the physiologic insulin secretion. The DNA recombinant technology made it possible to produce new insulin molecules with different physical and chemical characteristics and kinetics of subcutaneous absorption.
There have been synthesised fast- acting and long-acting, and superpotent insulin analogues.
The fast-acting insulin analogues show a reduced association tendency and being monomers are absorbed very rapidly, producing a reduction of the postprandial hypoglycaemia compared to the conventional preparations.
The analogues of the existing long-acting insulin are solutions, which are absorbed very slowly and produce steady basal insulinaemia, lacking significant variations. The biochemical mechanisms, contributing to the particularly long action and half-life are: a change of the isoelectric point of the molecule and modifications allowing binding to the albumin of the subcutaneous fluids.
The synthesis of new insulin analogues makes it possible to treat diabetes mellitus by combining different analogues or using another with special pharmacokinetic parameters and a high tissue specificity in the future.
Keywords: short-acting insulin analogues, long-acting insulin analogues, glycaemic control
[:]