Автор: Бечева, Елена А., Илиев, Димитър А., Станчев, Павел Е., Орбецова, Мария М.
Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги“,
Катедра по Ендокринология, Медицински факултет, Медицински университет, Пловдив
Резюме:
Захарният диабет е хронично заболяване, представляващо значим здравен, медико-социален и икономически проблем. Сложната етиопатогенеза предполага разделянето му на повече от досега познатите основни типове – захарен диабет тип 1, захарен диабет тип 2, гестационен захарен диабет и симптоматичен захарен диабет. Въвеждането на нова клъстерна класификация, разделяща пациентите на 5 специфични групи, би помогнало на специалистите да индивидуализират терапевтичния си подход и добре да дефинират наличието на усложнения още при поставянето на диагнозата. С помощта на оценяването на следните 6 показателя – възраст, индекс на телесна маса (ИТМ), НвА1с, наличие на анти-GAD65 антитела, оценка на бета-клетъчната функция (НОМА2-B) и на инсулиновата резистентност (НОМА2-IR), захарният диабет може да бъде отнесен в някоя от следните групи – тежък автоимунен, тежък инсулин-дефицитен, тежък инсулин-резистентен, лек, свързан със затлъстяване, и лек, свързан с възрастта захарен диабет. Стремежът към персонализиран подход би подобрил здравето на пациентите, би отложил инвалидизиращите усложнения и би намалил здравните разхои, насочвайки ги към профилактика и третиране на конкретното заболяване. В настоящата обзорна статия са разгледани в частност специфичните характеристики на различните клъстери, тяхната честота и обвързаност с конкретно усложнение, базирани на данни от различни проучвания сред популации по света, показващи тяхната значимост и необходимост от използване в ежедневната практика.
Diabetes mellitus is a chronic disease representing a significant health, medicos-ocial and economic problem. The complex etiopathogenesis suggests its division into more than the hitherto known main types – diabetes mellitus type 1, diabetes mellitus type 2, gestational diabetes mellitus and symptomatic diabetes mellitus. The introduction of a new cluster classification, dividing patients into 5 specific groups, would help specialists to individualize their therapeutic approach and comprehensively define the presence of complications at the time of diagnosis. By evaluating the following 6 indicators – age, body mass index (BMI), HgA1c, presence of anti-GAD65 antibodies, assessment of beta-cell function (HOMA2-B) and insulin resistance (HOMA2-IR), diabetes mellitus can be classified into any of the following groups – severe autoimmune, severe insulin-deficient, severe insulin-resistant, mild obesity-related, and mild age-related diabetes mellitus. Pursuing a personalized approach would improve patient health, delay debilitating complications, and reduce healthcare costs by directing them toward disease-specific prevention and management. In the present review article, the specific characteristics of the different clusters, their frequency and association with a specific complication, based on data from different studies among populations around the world, showing their importance and necessity of use in daily practice, are discussed in particular.