[:bg]
Брой: 3/2006
Автор: Георги Ганчев, Сабина Захариева
Абстракт:
С развитието и все по-широкото приложение на съвременните методи за образна диагностика се увеличава случайното откриване на надбъбречни инциденталоми. Пикът на честотата им е между 50- та и 60-та година от живота (3-7 %) и е особено висока при пациенти с клинични белези на метаболитен синдром (артериална хипертония, обезитет, инсулинова резистентност). Щателното хормонално изследване (катехоламини в 24 ч. урина, тест с дексаметазон плазмен алдостерон/ренинова активност) открива при около 20 % от тези тумори данни за значителна, макар и клинично недоловима, хормонална активност (напр. феохромоцитом, субклиничен синдром на Cushing). Рискът от злокачественост е малък, но нараства с увеличаване размерите на тумора. И понастоящем диаметъра на формацията се явява най-използвания в практиката критерий за вземането на решение за терапевтичен подход. Инциденталомите със значителна хормонална активност и всички тумори с диаметър над 4 см. подлежат на хирургично лечение. Навлизането в последните години на ендоскопската хирургия с присъщите си нисък морбидитет и морталитет позволява по-агресивен подход и по- ранна интервенция. По-малките тумори подлежат на ендокринологично и образно проследяване, и при откриване нарастване на тумора следва да се пристъпи към операция. Не се препоръчват образни процедури след 12-я месец при формации непоказващи растеж. Приложението на ТАБ следва да се ограничи до онкологично болни пациенти, при които надбъбречната формация се явява единствен показател за евентуалното наличие на метастази. Ползата от сцинтиграфията на надбъбреците остава обект на дискусии.
[:en]
Issue: 3/2006
Author: Georgi Ganchev, Sabina Zacharieva
Abstract:
Due to the advances and broader use of modern imaging, adrenal incidentalomas are detected with increasing frequency. Their prevalence peaks between the 50th and 60th year (3-7 %) and is particularly high in patients with features of the metabolic syndrome (arterial hypertension, obesity, insulin resistance). A biochemical investigation (24 h urinary catecholamines, dexamethasone suppression test, plasma aldosterone/renin activity) reveals a subtle significant endocrine activity of these tumours in up to 20 % (e. g. pheochromocytoma and subclinical Cushing’s syndrome). The risk of malignancy is low, but it increases with the size of the mass. Therefore, the diameter of the tumour remains the most useful parameter for clinical decision making. Significantly hormonally active incidentalomas and all tumours > 4 cm should be surgically removed. The newly developed endoscopic adrenalectomy with its low morbidity and mortality may justify earlier intervention. Smaller tumours require both imaging and endocrine follow-up. If tumour growth is detected, the adrenal mass must be surgically removed. Imaging studies beyond 12 month in a stable adrenal mass are not recommended. Fine-needle aspiration should be restricted to oncologic patients, in whom the adrenal mass is the only evidence of possible metastasis. The utility of adrenal scintigraphy remains controversial.
Keywords: adrenal gland, incidentaloma, adrenalectomy
Download the full issue 3/2006
[:]