Коронарни рискови фактори и тяхната корекция при болни със захарен диабет – анализ на състоянието в една обща лекарска практика

[:bg]Брой: 4/2004

Автор: А. Ангелов, Е. Ангелова*, В. Сиракова Първа кардиологична клиника, МБАЛ „Св. Марина/Медицински университет – Варна * Общопрактикуващ лекар

Абстракт:

Ползата от модификацията на коронарните рискови фактори (КРФ) в рамките на първич­ната и вторичната профилкатика при болни с повишен сърдечносъдов риск е категорично доказана. Засега липсват данни, как това се реализира в общата практика в България.

Цел: Да се направи анализ на КРФ и корекцията им при болни със захарен диабет (ЗД) от практиката на един общопрактикуващ лекар (ОПЛ).

Материал и метод: С участието на ОПЛ са проучени медицинските досиета на всички диабетици – 25 болни със ЗД тип 2 (гр. А). Като контролна група са изследвани други пациенти с повишен сърдечносъдов риск – 77 болни с артериална хипертония без ЗД от същата лекарска практика (гр. Б).

Резултати: По отношение на демографските показатели няма значими разлики между

двете групи. Съчетание от 3 или повече КРФ имат съответно 21(84%) и 19(25%) от гр. А и гр. Б (р<.001). В гр.А92% от пациентите са хипертоници. Дислипидемиите са по-чести в гр. А (84% vs 59%, р < .05), като при всеки десети болен и в двете групи никога не са изследвани липидните показатели. Пушачи в групи А и Б са съответно 36% и 45% от болните(№). Средният индекс на телесната маса (ИТМ), определен само при 64% от пациентите в гр. А е 30,0 кг/м², а в гр. Б при 57% – 28,5 кг/м² (NS). С ИТМ > 30 кг/м² са съответно 56% и 27% в гр. А и Б (NS). Кръвна захар на гладно < 6,2 mmol/l имат само 3(12%) от диабетиците. Артериално налягане < 130/80 mm Hg имат само 3(12%) в гр. А, а стойности < 140/90 mm Hg в гр. Б имат 32(41 %) пациенти. Общхолестерол < 5,2 mmol/l имат само 19% от болните с дислипидемия в гр. А и 18% в гр. Б. Най-често използваните антихипертензивни медикаменти са АСЕ-инхибиторите (65% в гр.А vs 77% в гр. Б, NS). Антилипемичен медикамент получават само 14% от болните с хиперлипидемия в гр.А и 4% вгр. Б.

Заключение: Въпреки своята ограниченост в една обща лекарска практика нашите резултати показват, че КРФ са недостатъчно търсени от ОПЛ. Болните със ЗД са с висок сърдечносъдов риск поради съчетанието на множество КРФ при повечето от тях. Контролът на всички КРФ и при двете групи е незадоволителен. Налице е колективна слабост на медицинската общност да осъществи практически корекцията на КРФ при болни с висок сърдечно­съдов риск в условията на настоящата система на здравеопазване.

Ключови думи: захарен диабет, коронар­ни рискови фактори

Изтеглете целия брой 4/2004
[:en]Issue: 4/2004

Author: A. Angelov, E. Angelova* , V. Sirakova Clinic of Cardiology, „St. Marina” University Hospital/Medical University – Varna * General Practioner

Abstract: 

There is strong evidences for the benefit of coronary risk factor (CRF) modification as a part of the primary and secondary prevention in patients (pts) with increased cardiovascular risk. So far there is no data as to how it is applied in the pri­mary care in Bulgaria.

Objective: Assessment of the CRF and their modification in pts with diabetes mellitus (DM), within a single general practice.

Patients and methods: Through participa­tion of the general practitioner the practice records of all pts with DM – 25 pts with DM type 2 (gr. A) were studied. As a control group other 77 pts with a high cardiovascular risk, with hyperten­sion but without DM (gr. B) were studied.

Results: There were no differences between the two groups as to the demographic character­istics. Combination of 3 and more CRF was observed in 84% of the pts in gr. A, and 25% of those pts ingr. В (р<,001). Ninety two percent of the pts in gr. A had hypertension. Dyslipidemia was more common in gr. A (84% vs 59%, p<,05), where in every tenth patient of either group plasma lipid measurements were never examined. Smokers in gr. A and gr. В were respec­tively 36% and 45% (NS). The average BMI, determined only in 64% of the pts in gr. A was 30 kg/m², and 28,5 kg/m² was observed in 57% in gr. В (NS). Those pts with BMI > 30 kg/m² were respectively 56% and 27% in gr. A and gr. В (NS). Plasma glucose <6,2 mmol/l had only 3 (12%) pts in gr. A. Only 3 (12 %) pts in gr. A had blood pres­sure < 130/80 mm Hg, and 32 (41 %) pts in gr. В had blood pressure < 140/90 mm Hg. Total cho­lesterol < 5,2 mmol/l had only 19 % of the pts with dyslipidemia in gr. A, and 18 % in gr. В respectively. The most often applied antihyper­tensive drugs are the ACE-inhibitors (65 % in gr. A vs 77% in gr. B, NS). Lipid-lowering treatment was received only by 14% of the pts with dyslipidemia ingr. A and 4% in gr. В respectively.

Conclusions: Despite the fact that our results were restricted within a single general prac­tice, they do show that CRF are insufficiently sought after by the general practitioner. The pts with DM had increased cardiovascular risk because of the combination of multiple CRF as observed in the majority of those pts. The CRF modification was unsatisfactory in both groups. A collective failure of the medical community to realize the CRF modification in pts with increased cardiovascular risk in the daily practice, under the conditions of the contemporary health care sys­tem was observed.

Keywords: diabetes mellitus, coronary risk fac­tor

Download the full issue 4/2004

[:]