Лечение на тежка диабетна невропатия с α-липоева киселина

Абстракт:

 

При 20 пациенти със захарен диабет тип 1 и тежка диабетна невропатия на средна възраст 39,1 ± 9,9 г. и с давност на диабета 16,2 ± 4,8 г. проведохме лечение с Tiogamma (Wörwag Pharma) по схема -10 дни Tiogamma inject 600 mg i. v., след което 50 дни Tiogamma oral 600 mg. На 10-ия ден установихме снижение на болката с 39% (р < 0,01), а в края на втория месец – с 81 % (р < 0,001). Вибрационният усет бе намален при всички пациенти преди лечението -1,83 ± 1,6 на върха на палеца, 1,98 ± 1,5 на първа метатарзална кост и 3,59 ± 1,2 на медиалния малеол, като на 60-ия ден достигна съответно 4,13 ± 1,8 (р < 0,001), 4,39 ± 1,7 (р < 0,02) и 5,0 ± 0,6 (р < 0,05). Установихме подобрение   в   индекса,   характеризиращ  тежестта на автономната сърдечна невропатия -от 7,13 ±0,7 на 4,75 ±1,6 (р<0,01) след лечението. Наблюдавахме подобрение в индекса на Валсалва – от 1,06 ± 0,03 изходно на 1,15 ± 0,06 на 60-ия ден; в теста с дълбоко дишане – от 2,8 ± 2,1 на 10,0 ± 4,1, и в ортостатичната проба – от 0,985 ± 0,02 на 1,01 ± 0,02. Промяната на систолното налягане при ортостатичната проба спадна от 20,6 ± 10,8 mm Hg на 9,4 ± 8,8 mm Hg след лечението. ЕМГ показа тенденция към нарастване скоростта на проводимост на някои нерви. След завършване на лечението установихме промяна в лабораторните показатели, характиризиращи състоянието на окислителен стрес – тоталният антиоксидантен капацитет на серума нарасна от 21,02 на 23,26 µg H₂O₂/ml/min, серумната SOD активност – от 264,52 на 316,53 U/I, и еритроцитната SOD -от 0,939 на 1,125 U/gHb.

Issue: 4/1998

 

Author: Tsv. Taknova, D. Koev, L. Dakovska, R. Savova*, I. Litvinenko*, B. Angelova*, K. Koprivarova*, P. Angelova, Clinic of Diabetology, Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University – Sofia, * Clinic of Paediatrics, Medical University – Sofia

 

Abstract: 

 

20 patients with type1 diabetes and severe diabetic neuropathy, of mean age ± 9,9 years and mean duration of diabetes 16,2 ± 4,8 years were treated with α-lipoic acid – Tiogamma (Wörwag Pharma) for 10 days 600 mg daily i. v., thereafter 600 mg p. o. for 50 days. On the 10th day we found a decrease of 39% in pain (p < 0,01) and by the end of the 2th month it fell by 81% (p < 0,001). Vibration perception threshold was reduced in all patients before treatment – mean 1,83 ± 1,6 at the great toe, 1,98 ± 1,5 at the 1st metatarsal and 3,59 ±1,2 at the medial malleolus, and by the end of second month it reached mean 4,13 ± 1,8 (p < 0,001), 4,39 ±1,7 (p < 0,02) and 5,0 ± 0,6 (p < 0,05), respectively. There was a significant improvement in the score, characterizing the severity of cardiovascular autonomic neuropathy – from 7,13 ± 0,7 to 4,75 ± 1,6 after the end of treatment (p < 0,01). We found improvement in the Valsalva manoeure – from 1,06 ± 0,03 to 1,15 ± 0,06 at the 60th day; in the deep-breathing test – from 2,8 ± 2.1 to 10,0 ± 4,1; and in the lying-to-standing test – from 0,985 ± 0,02 to 1,01 ± 0,02. The change of systolic blood pressure at the lying-to-standing test fell from 20,6 ± 10,8 to 9,4 ± 8,8 at the 60th day. EMG showed increase in nerve conduction velocity of some nerves. Upon finishing the therapy we found changes in th laboratory parameters, characterising oxidative stress – total serum antioxidative capacity increased from 21,02 to 23,26 µg H₂O₂/ml/min. serum SOD activity – from 264,52 to 316,53 U/I, and erythrocyte SOD – from 0,939 to 1,125 U/gHb.