[:bg]
Брой: 3/2004
Автор: А. Маринчев', Ю. Петрова2 1Клиника по диабетология, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински Университет – София 2Катедра по Неврология, Медицински Университет София
Абстракт:
Йодната профилактика в България, провеждана след 1958 г, значително снижи, но не ликвидира йоддефицитните заболявания. Целта на проведеното през 2003 г. национално представително проучване бе да се направи цялостна оценка на йодния статус и гушавостта в ендемичните райони 10 години след въвеждане на новата национална програма за задължително и универсално йодиране (нов стандарт на йодираната сол -КтO3, 28-55 ppm/kg). Проучването обхвана 3,939 ученици, (по равен брой момичета и момчета, 7-11 г.), включени в представителни извадки и гнезда от 10 района на страната – 8 ендемични и 2 не-ендемични (контролни). Изследвани бяха също 355 бременни жени (всички във втората половина на бремеността). Използваните показатели за оценка са: размери и обем на щитовидната жлеза (по клинични и ехографски критерии на СЗО), йодна екскреция в еднократни проби урина (по метода на J.Dunn), актуално съдържание на йод в солта (на ниво домакинство). Получените данни, сравнени стези от националното проучване през 1998г., показаха рязко подобрение на структурата и болестността от гуша при учениците (0,4% нодозни и дифузни сруми над 1-ва степен). Ехографски обем над 97-ия персентил имаха 2,1 % от тях (при норма на СЗО до 5 %). Йодната екскреция показа изместване към горните референт-ни стойности (средна 211,3 +-89,4) при медиана 198 mcg/L Стойности на йодурия < 100 mcg/L се установиха само в 6,9% от пробите, а такива > 300 mcg/L – в 15,5%. При бременни персентилната дистрибуция на резултатите е подобна. Медианата и средната стойност на йодурия са в референтните граници за небременни жени, но по-ниски в сравнение със тези при децата, съответно 165,0 и 183,4 +-95,7 mcg/L. Средният ехографски обем на жлезата при бременните е 19,1 мл, но само при 8% от тях обемът надхвърля референтната стойност/18 мл/.
Относителният дял на домакинствата използващи йодирана сол над 15 ppm/kg е 97,8%, като само 4,2% от изследваните 674 проби съдържат йод под долната граница на БДС /28 ppm/kg.
Данните от това проучване показват, че йодният статус в йоддефицитните райони на България напълно съответства на международните норми. През последните 5 години процентът на гуши при децата на възраст 7-11 г., определен по обективни и стандартизирани ехографски критерии, е намалял до 2,1 % – под критичната граница, над която се приема наличие на ендемия. Допълнителна йодна профилактика с таблетки (антистру-мин и др.) е необходима само при бременните жени в йоддефицитните райони, както и при заболявания, изискващи рестриктивен прием. сол.
Данните от проучването доказват ефективността на възприетата стратегия за йодна профилактика, довела за относително кратък срок до нормализиране на йодния статус и до ликвидиране на йоддефицитните заболявания в страната.
Ключови думи: инсулинова чувствителност, хиперинсулинемична еугликемична кламп-техника, НОМА IR, FIRI, G/I отношение
[:en]
Issue: 3/2004
Author: B. S. Lozanov*, L. Ivanova**, Z. Timcheva***, M. Vukov***
* Clinical Centre of Endocrinology and Gerontology, Medical University Sofia, ** National Centre of Hygiene, Medical Ecology and Nutrition, *** Ministry of Heaith, Republic of Bulgaria
Abstract:
After introducing of the first national program for iodine prophyfaxis in Bulgaria near'y 50 years ago (1958) the IDD endemia was ameliorated over the several decades but it was not eradicated. The aim of the latest representative national survey (2003) was the evaluation of actual iodine status and goitre prevalence 10 years after implementation of the new national program (1994) which decreed the universal iodization of salt containing Potassium iodate (KIO3, State standard 28-55 ppm).
The survey comprised 3,939 schoolchildren (SAC) aged 7-11 yr (equal number of boys and girls) all of which distributed by cluster method for the purpose of representative survey, evering settlements in all 8 endemic and 2 non-endemic areas as controls. 355 women in the second part of pregnancy from the same areas were investigated in addition. The methods and the criteria were in consensus with the WHO recommendation: size and the volume of thyroid gland by palpation and US measurement; urinary iodine excretion in single samples by the method of J. Dunn et al; iodine content of the table salt samples.
In comparison with the results of previous national survey (1998) the data obtained in the recent survey revealed 2-fold decrease of goitre prevalence and extreme improvement of the goitre structure in SAC (only 0,4% was the proportion of nodular or diffuse goitres above grade 1). Thyroid volume > P 97 was found only in 2,1 % of them vs 8% in the group of 200 pregnant women, loduria was characterized by a median of 198 mcg^L (the mean value 211,3 +-89,4 mcg/L). Only 6,9% of all samples were under 100 mcg/L and 15,5 % – above 300 mcg/L. The pregnant women had a median of 165 mcg/L (the mean value 183,4 + -95,7 mcg/L). With us measured mean thyroid volume of 19,1 ml vs 18,0 ml upper reference limit for non-pregnant women. It the need of additional iodine supplementation during pregnancy should be take in account for women living in the iodine deficiency areas.
The proportion of table salt which corresponds to the Bulgarian standard (by data of responsible national institutions) was 82,6%, the samples below 28 ppm – 4,2 ppm and those above 55 mcg/L – 9,6 %. The analysis of prompt taken 674 household salt samples revealed actual iodine values in the interval 37,4 – 52,6 mcg/L (median of 35,7 mcg/L).
The data of the present survey showed that all indicators reflecting the iodine status in target groups (SAC, 7-11 у of age) were in the reference range according to the WHO recommendations.These showed the efficacy of the new strategy of universal iodization and the requirements of Bulgarian National program implemented after 1994. The same demonstrated that the elimination of iodine deficiency and IDDin Bulgaria was achieved up to 2003 year.
Keywords: iodine status, iodine supplementation, endemic goitre, ioduria
Download the full issue 3/2004
[:]