[:bg]
Брой: 3/2011
Автор: Атанаска Еленкова, Мария Янева, Николай Генов, Здравка Абаджиева, Георги Кирилов, Красимир Калинов, Сабина Захариева
Абстракт:
Увод: Макропролактинемията е състояние на хиперпролактинемия, дължаща се предимно на наличието на високомолекулната форма на пролактина в циркулацията. Данните относно биологичната активност на макропролактина и мястото на неговата синтеза са противоречиви.
Цел: Целта на проучването беше да се определи честотата на макропролактинемията и корелацията между нивата на макропролактина и степента на клинична изява на характерните за хиперпролактинемия симптоми при пациенти с пролактином.
Пациенти и методи: Изследвани бяха 160 лица: 80 пациенти с пролактином и 80 здрави контроли, съответни по пол, възраст и индекс на телесна маса. Определянето на макропролактина беше извършено на базата на PEG-преципитационен тест. За макропролактинемия се считаха случаите с процент на възстановяване под 40%.
Резултати: Честотата на макропролактинемия, определена на базата на PEGпреципитационен тест сред пациентите с пролактином е 2,5% и не се различава статистически от тази сред здравите лица (5%). Установи се сигнификантна зависимост на менструалните нарушения и нарушенията в овариалната фоликулогенеза както от серумните нива на мономерната форма при лицата с истинска хиперпролактинемия, така и от нивата на високомолекулната форма при пациентите с макропролактинемия. При относително малък процент от пациентите с доказана макропролактинемия наличието на типична клинична картина и овладяването й на фона на лечението с допаминови агонисти говори за налична биологична активност на макропролактина, сравнима с тази на мономерната форма. Намаляването на нивата на макропролактина в хода на лечение с допаминови агонисти подсказва туморен произход на високомолекулната форма в тези редки случаи.
Изводи: Въпреки че макропролактинемията се смята за бенигенно състояние, в някои случаи се налага образна диагностика на хипофизата, лечение с допаминови агонисти и продължително проследяване. Поведението при макропролактинемия трябва да се базира на индивидуализиран подход.
Ключови думи: макропролактинемия; PEG-преципитационен тест; пролактином.
[:en]
Issue: 3/2011
Author: Atanaska Elenkova, Mariya Yaneva, Nicolai Genov, Zdravka Abadzhieva, Georgi Kirilov, Krasimir Kalinov, Sabina Zacharieva
Abstract:
Background: Macroprolactinemia is a state of hyperprolactinemia due predominantly to presence of the high-molecular form of prolactin in the circulation. Data concerning the biological activity and the site of synthesis of macroprolactin are controversial.
Aim: The aim of the present study was to determine the prevalence of macroprolactinemia and the correlation between macroprolactin levels and clinical presentation in patients with prolactinomas.
Patients and methods: The study population consisted of 160 subjects: 80 prolactinoma patients and 80 sex-, age- and BMI – matched healthy controls. Serum macroprolactin was detected by treatment with PEG 6000. Macroprolactinemia was identified by a PRL recovery after PEG precipitation of < 40%.
Results: The prevalence of macroprolactinemia among newly diagnosed prolactinoma patients, detected by PEG-precipitation test was, 2,7% and did not differ significantly from the prevalence in age- and sex-matched healthy subjects (5%). Statistically higher prevalence of macroprolactinemia among normoprolactinemic patients can be explained by the inverted ratio of monomeric to high-molecular prolactin isoforms due to their different answer to the treatment with dopamine agonists. Significant dependence of serum monomeric form and macriprolactin levels on menstrual cycle and ovarian fulliculogenesis was found not only in subjects with true hyperprolactinemia but also in macroprolactinemic patients. In a few cases, the presence of typical hyperprolactinemia-related clinical symptoms and their disappearance after treatment with dopamine agonists suggests biological activity of macroprolactin comparable to that of the monomeric prolactin isoform. Decrease of macroprolactin levels after treatment with dopamine agonists suggests tumoral origin of the high-molecular prolactin isoform in these rare cases.
Conclusion: Although macroprolactinemia is considered to be a benign condition, pituitary imaging, dopamine agonist treatment, and prolonged follow-up may be necessary in certain cases. An individualized approach to the management of patients with macroprolactinemia should be applied.
[:]