Метаболитен контрол при пациенти с тип 2 захарен диабет и сърдечно-съдови усложнения

[:bg]

Брой: 4/2005

Автор: М. Петкова *, С Ганева *, Н. Петрова *, А. Велкова **

* Клиника по ендокринология, УМБАЛ „ Плевен" – ЕАД, ф. Плевен

** Катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт", ВМИ – Плевен

Абстракт: 

Цел на настоящото проучване е да се оцени ефекта на лечението по време на болничния престой по отношение на контрола на гликемията и артериалното налягане при пациенти с тип 2 захарен диабет.

Материали и методи: проведено е ретроспективно проучване при 218 пациенти хоспитализирани в Клиника по ендокринология, гр. Плевен за периода от 01. 01. 2003 до 31.12. 2003 година. Анализирани са данните от историите на заболяванията, а информация за придружаващите сърдечно-съдови усложнения е взета от личната здравна документация на пациентите.

Резултати: за период от 1 година в клиниката са били хоспитализирани 399 пциенти с тип 2 захарен диабет. Средната възраст на пациентите е била 58 ± 0,67 години, средна продължителност на заболяването-10,6 ± 0,58 години, BMI-31,5 ± 0,41 кг/м². С исхемична болест на сърцето (ИБС) са били 218 (54,6 %) от тях, хоспитализира­ни по повод на лош гликемичен котрол: гликемия на гладно- 11,2 ± 0,32ммол/л, 2 часа след изхранване- 13,56 ± 0,43ммол/л, НвА_1с– 10,9 ± 0,1 %

Изолирана артериална хипертония е била установена при 112 пациенти (28 %), с давност 10,2 ± 0,52 години. Налечение само с диета са би­ли 20 ( 9,2 %), налечение с диета и сулфанилуреен препарат- 31 (14,2 %) пациенти, на двойна ме­дикаментозна комбинация -51 (23,4 %). Инсулинолечение са провеждали 72 (33,0%), а комбинирано с медикаментозни средства-32(14,8 %) пациенти. Нивата на холестерола и триглицеридите също са били над референтните: 6,04 ±0,11 ммол/л и 2,96 ± 0,41ммол/л съответно. За период от 10,1 ± 0,27 дни среден преаой в клиниката нивото на гликемията на гладно (8,07 ± 0,19ммол/л), постпрандиално (10,52 ± 0,26ммол/л) и стойности­те на артериалното налягане (138,9 ±1,0/ 80,7 ± 0,5) статистически значимо се понижават.

Изводи: Независимо, че по време на болничното лечение се постига ефективно подобрение на гликемията и стойностите на артериалното на­лягане, оптималният контрол на захарния диабет и артериалната хипертония следва да се поддържат и в амбулаторни условия.

Ключови думи: захарен диабет тип 2, мета-болитен контрол

Изтеглете целия брой 4/2005

[:en]

Issue: 4/2005

Author: M. Petkova*, S. Ganeva*, N. Petrova *, A. Velcova**

*Clinic of Endocrinology, University hospital, Pleven

"Department of Social medicine and Health Management, Medical University, Pleven

Abstract: 

The aim of the present studying is to estimate the effectiveness of antidiabetic and antihyperten­sive treatment during the hospital stay for patients with type 2 diabetes mellitus.

Materials and methods: The data of 218 patients with diagnosis „Diabetes mellitus type 2" hospitalized in the Endocrinology clinic, Universi­ty hospital, Pleven for a period from 01. 01. 2003 to 31. 12. 2003 are analyzed. As a sourse of the data the hystory of the patients desease and their personal health documentation were used.

Results: For a year in the Endocrinology clinic were hospitalized 399 patients with type 2 diabetes mellitus. Mean age in the analyzed group was 58 ± 0,6 old, duration of desease was 10 ± 0,6 years, BMI- 31,5 ± 0,4 kg/m2. With ishemic heart desease and poor glycemic control: fasting blood glucose-11,2 ± 0,32 mmol/l and postprandial blood glucose-13,6 ± 0,43 mmol/l, HbA1c- 10,9 ± 0,1 % were 218 of them. Isolated arterial hypertension was found in 112 patients. The middle duration of arterial hyper­tension was 10,2 ± 0,52 years. On a diet were only 20 patients, diet and sulfanilureas drugs were pre­scribed in 31 (14,2 %) cases, combination of double drugs was in 51 (23,4 %) patients.72 (33 %) patients were treated with insulin, combinated insulin with drugs was in 32 (14,8%) cases.The levels of cholesterol and tryglicerides were higher than feferents: 6,04 ±0,11 mmol/l and 2,96 ± 0,41 mmol/l.

Conclusions: For a period of 10 days, middle period of hospi­talisation, the fasting (8,07 ± 0,19mmol/l) and post­prandial (10,52 ±0,26mmol/l) blood glucose were decrised significantly. The blood pressure achieved the optimal levels (138,9 ± 1,0/ 80,7 ± 0,5).

In spite of effective improvement on glycemic control and blood pressure during the hospital treatment, the optimal glycemic and blood pressure control ought to support and after the hospitalization.

Keywords: diabetes mellitustype 2, metabolic control

Download the full issue 4/2005

[:]