Метаболитният синдром – нова нозологична единица. Етиопатогенеза и епидемиологична характеристика

Абстракт:

 

Синдромът на инсулинова резистентност е дефиниран от Gerald Reaven през 1988 r. Настоящият обзор спира вниманието на неговите характеристики и клинична значимост, обобщени са и историческите данни по въпроса. Накратко са изложени епидемиологични данни, подкрепящи съществуването на метаболитния синдром, а също и ключовата роля на инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията. Обсъждат се възможни етиологични фактори като пострецепторен дефект в мускулите или черния дроб, ролята на абдоминалния тип затлъстяване и други. Подчертава се участието на ЦНС и на така наречения „пестелив гено-тип". В подробности е представена патофизиологията на синдрома на инсулинова резистентност. Показани са четирите основни фактора -мускулите, черния дроб, интраабдоминалната мастна тькан и панкреасната бета-клетка. Очертани са и метаболитните последствия като дислипопротеинемия, хиперкоагулация, артериална хипертония и ранна атеросклероза. Ясно е подчертано, че инсулиновата резистентност води пряко до повишаване на сърдечносъдовия риск и риска от неинсулинозависим захарен диабет. Въпреки че се унаследяват, инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията могат да бъдат профилактирани или най-малко отложени във времето при правилен начин на живот, хранене и подходяща физическа активност.

 

Ключови думи: инсулинова резистентност, епидемиология, етиология, патофизиология, сърдечносъдов риск.

Issue: 2/1997

The insulin resistance syndrome has been defined by Gerald Reaven in 1988. This revew focuses the attention on its features and possible clinical implications. A short recapitulation of historical advances on the topic is made. Epidemiological data supporting the existence of the metabolic syndrome and the key role of insulin resistance and hyperinsulinaemia are briefly outlisted. Posssible etiological factors are discussed, such as postreceptor defects in the muscles and liver, the role of upper-body obesity and others. The involvement of the central nervous system is emphasized as well as the so called thrifty genotype. The pathophysiology of the insulin resistance syndrome is discussed in details. The role of the four key-players; the muscles, the liver, the intraabdominal fat and the pancreatic beta-cells, is displayed. The consequent metabolic disturbances such as hyperlipidaemia, hypercoagulation, hypertension and the early onset of atherosclerosis are shown. It is clearly stated, that insulin resistance can lead directly to an increase of cardiovascular diasease risk and to non-insulin-dependent diabetes mellitus. Although hereditary, insulin resistance and hyperinsulinaemia can be prevented or at least delayed by proper lifestyle, diet and physical exercise.

Keywords: Insulin resistance, Epidemiology, Etiology, Pathophysiology, CVD risk

 

Download the full issue 2/1997