[:bg]
Брой: 1/1996
Автор: В. Христов, С. Златева, ВМИ-Александровска болница-София, Катедра по вътрешни болести, Клиника по ендокринология
Абстракт:
Метформинът е въведен в клиничната практика през 1957 г. като понастоящем се прилага в 90 страни в света. Неговата ефективност по отношение на редукция на кръвната глюкоза е доказана в значителен брой плацебо-контролирани студии.
Като монотерапия, неговият ефект по отношение на кръвнозахарните нива на гладно и постпрандиално е сравним с този на сулфанилурейните препарати, особено при неинсулинозависими диабетици с наднормено тегло. Освен това е документиран и добър ефект върху хипертриглицеридемията и в по-малка степен върху холестероловите нива.
Повод за настоящето изследване е относително малкият опит с лечение с метформин в България. Лекувани са 20 диабетици от II тип с наднормено тегло( ИТМ 28.65 + 10.6) след незадоволителен контрол на диета или сулфаилурейни препарати (кръвна глюкоза на гладно 11,44 ± 4.3 mmol/l, постпрандиална 14.25 ± 5.2 mmol/l).
Проведен е курс на лечение с метформин (Stagid 3×700 mg) в продължение на 3 месеца.След приключване на лечебния период е наблюдавана достоверна редукция на ИТМ ( 24.00 ± 9.8), кръвната глюкоза на гладно и постпрандиално (8.0 + 3.5, респ. 10.7 ± 4.3 mmol/l) и натриглицеридите (2.46 ± 1.14 mmol/l), без достоверни промени в нивата на общия и HDL. холестерол.Не са наблюдавани значими странични действия.
Данните показват, че добавката на метформин води до подобрение на метаболитния контрол при неинсулинозависими диабетици с наднормено тегло, недостигнали адекватен контрол с диета и/или сулфанилурейни препарати.
Ключови думи: неинсулинозависим диабет, сулфанилурейни препарати, метформин, метаболитен контрол
Изтеглете целия брой 1/1996
[:en]
Issue: 1/1996
Author: V. Christov, S. Zlateva, Medical University – Alexandrov Hospital – Sofia, Department of Internal Diseases, Clinic of Endocrinology
Abstract:
Metformin was introduced into clinical practice in 1957 and is now available in 90 countries worldwide. This drug has shown to be an effective blood glucose lowering agent in placebo – controlled studies. As a monotherapy various reviews have shown it to have a similar effect as the sulphonylureas in both fasting and postprandial plasma glucose levels especially in overweight non-insulino dependent diabetics. A number of studies have indicated that metformin leads to a fall in triglycerides and to a lesser extent, cholesterol. The experience with metformin treatment in Bulgaria is insufficient and it was the reason to perform this randomised study. Twenty type II overweight diabetic patients ( BMT – 28.65 ± 10.6 ), uncontrolled with diet and sulphonylureas (fasting blood sugar I 1,44 ± 4.3 mmol/l, postprandial – 14.25 + 5.2 mmol/l) were treated with metformin (STAGID – 3 x 700 mg) for three months. After the end of the study significant reduction of BMI (24.00 ± 9.8), fasting postprandial blood sugar 8.0 ± 3.5, resp. 10.7 ± 4.3 mmol/l) and triglycerides (2.46 ± 1.14 mmol/l) were achieved without significant changes in total and HDL cholesterol. No major adverse effects of metformin were observed. The data presented have demonstrated that addition of metformin leads to improved glycemic control and a better lipoprotein profile in patients with NIDDM not adequately controlled on sulphanylureas agents or diet alone.
Keywords: non-insulin dependent diabetes, sulphanilureas, metformin, metabolic control
Download the full issue 1/1996
[:]
