Брой: 1/1996
Автор: В. Гранже, Н. Грюле, Р. Моасе (Франция)
Абстракт: l, Verdana, sans-serif; font-size: 12px;”>Бигванидите като средство за намаляване на кръвната захар са въведени в лечението на неинсулинозависимия захарен диабет през 1957 г.Гранже, Н. Грюле, Р. Моасе (Франция)
Характеристиките на метформина предлагат потенциални предимства при болни с наднормено тегло, като се противопоставят на хипергликемията, без да причиняват наддаване на тегло и без да увеличават хиперинсулинемията. Той намалява инсулинорезистентността по пътя на повишено инсулин-рецепторно свързване. Интерес педставлява влиянието на метформина върху липидната обмяна, тъй като нарушението й води до развитието на атеросклероза. Метформинът намалява плазмените триглицериди при лица без диабет и при болни с НИЗЗД. Описани са намаление на общия холестерол и слабо повешение на HDL-холестерола.
Метформинът може да се прилага в комбинация със сулфанилурейни препарати или с инсулин, което позволява да се намалят дневните инсулинови нужди.
Метформинът се понася добре, като се изключат гастроинтестиналните смущения, които се срещат в 5% от болните. Рискът от лактацидоза изисква стриктно спазване на противопоказанията за прилагането му, особено бъбречни и чернодробни заболявания и хипоксия.
Метформинът е полезно средство за лечение на инсулинорезистентни болни с НИЗЗД с наднормено тегло. Ефектите на метформина върху липидната обмяна и инсулиновата резистентност могат да бъдат от полза при болните с НИЗЗД и отварят нови перспективи за клинични проучвания.
Ключови думи: метформин, НИЗЗД, инсулинова резистентност, липиден обмен
Issue: 1/1996
Author: V. Grange*, H. Grulet, P. Moysset, *Laboratories MERCK-CLEVENOT, France; ** Centre Hospitalier, Reims, France
Abstract: The biguanides were introduced in 1957 as oral glycose lowering agents to treat non-insulin dependent diabetes mellitus (NIDDM).
The actions of metformin offer potential advantages for evorweight patients. In addition to countering hyperglycemia wothout causing weight gain, metformin does not increase hyperinsulinemia and seems to decrease insulin resistance mainly in increasing insulin-receptor binding. The effects of metformin on lipid contribute to the development of arterial vascular disease. Metformin decrease triglyceride plasma levels in non diabetic subjects and in NIDDM. A decrease of total cholesterol plasma levels has been described, as well as a small increase in HDL cholesterol.
Metformin can be given in combination with sulfonylureas, or in combination with insulin, permitting to diminish daily insulin requirements. Except some gastrointestinal disturbances affecting around 5% of patients, metformin is well tolerated. The risk of lactic acidosis requires strict observance of contraindications, especially renal and hepatic deseases and hypoxia.
Metformin offers a useful treatment for insulin-resistant overweight NIDDM patients. Metformin’s effects on lipid metabolism and insulin resistance may also be of benefit in NIDDM and open new ways in clinical research.
Keywords: metformin, NIDDM, insuline resistance, lipid metabolism