Неадекватно поведение - причина за нестабилен захарен диабет при болен с инсулинова инфузна помпа -

[:bg]

Брой: 3/1996

Автор: А.-М. Борисова, Д. Коев, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София

Абстракт:

Болен на 35-годишна възраст с 19-годишна давност на захарната болест – тип 1 (СР – негативен базално и след стимулация с Glucagon 1 mg i.v.), c отрицателен титър на инсулинови антитела, на лечение от 9 години с инсулинова инфузионна помпа тип „спринцовка" (MILES – USA) при s.c. инсулинова инфузия винаги само с инсулин Actrapid HM (NOVO), обучен по отношение техническото боравене с устройството и по отношение диетичния режим на поведение. През първите 5-6 години, разчитайки на по физиологичния начин на приложение на инсулина, болният е ползвал помпата по-свободно – отлагал е хранения, прескачал е някои закуски. Причина за това поведение е било желанието за професионално утвърждаване. На 16-ата година от началото на захарния диабет се появява диабетната ретинопатия. Следва период на „свръхконтрол", т.е. появява се страхът от високите кръвни захари, страхът от диабетните усложнения. В този 3-годишен период без предвапителна проверка болният поставя допълнителни болуси инсулин, с което провокира артифициални хипогликемии. Това неадекватно поведение на болния и в първия, и във втория период е причина за неговия нестабилен захарен диабет. След уточняване на базалната инсулинова доза – 1,291 U/h от 8 до 22 часа и 1,125 U/h от 22 до 8 часа, както и на болусите предпрандиално (по 5 U преди трите основни хранения и по 1 U преди трите закуски), се постига отлична мегаболитна компенсация – крьвна захар на гладно 5,3 mmol/l и средна дневна кръвна захар 6,08 mmol/l. Проведе се индивидуално обучение за изясняване, че намесата в предписаното лечение води до нестабилност на захарната болест.

Ключови думи: неадекватно поведение, инсулинова инфузионна помпа, нестабилен захарен диабет.

Изтеглете целия брой 3/1996

[:en]

Issue: 3/1996

Author: A-M, Borisova, D. Koev, Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia

Abstract:

A 35-year old patient with lasting 19 years insulin-dependent diabetes mellitus, proved by a negative С-peptide level both basal and after simulation with I mg i. v. Glucagon and free from insulin anybodies is described. He was treated with constant subcutaneous insulin infusion using an insulin-pump (Miles, USA) with Actrapid HM insulin (Novo Nordisk) for 9 years and he was taught to keep a diet and follow an appropriate regimen as well as to handle the pump. During the first 5-6 years, relying on the physiological way of insulin administration the patient used to follow a more liberal regimen: he postponed some meals and he missed some snacks. Diabetic retinopathy was found at the 16th year from the onset of diabetes. Then, a period of “hypercontrol" came after, characterized by a fear of high blood glucose levels and diabetic complications. During this 3-year long period the patient added premeal bolus insulins to the usual previous treatment without any blood glucose control and thus iatrogenic hypoglycaemias appeared. This inappropriate behaviour during the first and the second periods of the patient's treatment was the cause for his brittle diabetes mellitus in spite of the usage of a good insulin delivery device. After adjustment of basal insuiin dosage – 1.291 U/h from 8 to 22 h and 1.125 U/h from 22 to 8 h, as well as insulin premeal boluses (5 h before the three main meals and 1 U before the snacks) it was achieved excellent glycaemic control. An individual patient education was performed to make clear that the voluntary interference in the prescribed treatment results in brittle diabetes mellitus.

Keywords: inappropriate behaviour, constant Subcutaneous insulin infusion, brittle diabetes

Download the full issue 3/1996

[:]

Неадекватно поведение – причина за нестабилен захарен диабет при болен с инсулинова инфузна помпа