Нетрадиционни маркери за сърдечно-съдов риск при предиабет -определяне на серумните нива на матриксна металопротеиназа-9

Целта на настоящото проучване е да се изследва нивото на матриксна металопротеиназа-9 (ММР-9) при НГГ и НГТ като нетрадиционен маркер за сърдечно-съдов риск и да се сравни с нивата на изследвания маркер при нормален глюкозен толеранс (НормГТ) и новооткрит захарен диабет (НЗД), както и да се направи оценка на връзката между ММР-9 и показатели на гликемичния контрол (кръвна захар, HbA1c), антропометрични показатели (ИТМ, площ на висцералната мастна тъкан) и някои класически фактори и маркери за сърдечно-съдов риск (hsCRP, серумни липиди, артериална хипертония, наличие на метаболитен синдром).

 

В изследването участват 249 лица, разпределени в четири, съответстващи си по пол, възраст и ИТМ, групи – 63 лица с НормГТ, 62 лица с НГГ, 62 лица с НГТ и 62 лица с НЗД. Глюкозният толеранс е определен посредством орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ) с изследване на венозна плазмена глюкоза на 0 мин. и 120 мин. по хексокиназен метод. На гладно са изследвани hsCRP – турбидиметрично, липиден профил (общ холестерол, HDL-холестерол, триглицериди) по ензимно-колориметричен метод, ММР-9 имуноензимно и HbA1c по имунотурбидиметричен метод. LDL–холестеролът е изчислен по формулата на Friedwald. ИТМ и площта на висцералната мастна тъкан са определени с професионалeн анализатор на телесен състав. Артериалното налягане е измерено двукратно в седнало положение. Метаболитният синдром е дефиниран според критериите на IDF от 2005г. Статистическата обработка на данните е извършена с SPSS версия 16.0.

 

Не се установиха статистически значими разлики в нивото на ММР-9 между отделните групи с различен въглехидратен толеранс. Липсва корелация между нивото на ММР-9 и показателите на гликемичен контрол, систолното и диастолното артериално налягане, наличието на хипертония и метаболитен синдром. От показателите на липидния профил единствено между ММР-9 и HDL-холестерол се установи негативна корелация. (r=-0,24, p<0,05) Установи се значима позитивна корелация между ММР-9 и hsCRP (r=0,482, р=0,04), както и между ММР-9 и ИТМ (r=0,391, p=0,01) и площта на висцералната мастна тъкан (r=0,346, p=0,02). Метаболитен синдром се установи при 85,5% лицата в групата с НГТ и при 74,2% от лицата в групата с НГГ като липсва значима разлика в нивото на ММР-9 между подгрупите с и без метаболитен синдром.

 

Изследването на серумната ММР-9 при състояния на предиабет и НЗД не отразява повишен сърдечно-съдов риск. При предиабет и НЗД серумната ММР-9 корелира основно с антропометрични и инфламаторни показатели и показва слаба корелация с показатели на метаболитния контрол. Активността на ММР-9 при тези състояния вероятно е свързана с промени от възпалителен, а не от метаболитен тип.