Автор: Бояджиева, Мила Б.1 , Ангелов, Атанас А. 2 , Хаджиева, Елица Г.1 , Христозов, Кирил1 , Х. Георгиев, Светослав Ж.3
1 Клиника по Ендокринология, УМБАЛ “Св. Марина”, Медицински университет, Варна
2 Първа клиника по кардиология, УМБАЛ “Св. Марина”, Медицински университет, Варна
3 Клиника по интервенционална кардиология, УМБАЛ “Св. Марина”, МУ, Варна
Резюме:
Въведение: Нивата на плазмената глюкоза на 2ри час след ОГТТ (2-ч-ПГ) са силен предсказващ фак- тор за сърдечно-съдовия (СС) риск, независимо от добре известните рискови фактори, включител- но плазмената глюкоза на гладно (ПГГ) и HbА1с. Цел: Да се потърсят разлики в гликемичните показатели и, особено, в нивата на 2-ч-ПГ между ли- ца с и без значима коронарна стеноза. Материали и методи: Изследвахме 96 лица (81,3% мъже) с проведена коронарна ангиография и без известни гликемични нарушения. Глюкозният толеранс се определи чрез стандартен ОГТТ на 3-10 ден след дехоспитализацията. Значима коронарна стеноза се прие при 50% стеснение от артери- алния лумен. Допълнително сравнихме гликемичните показатели между нормогликемичните пациен- ти с установена коронарна артериална болест (КАБ) (n=26) с тези при здрави контроли с нормален глюкозен толеранс и без известни ССЗ, съпоставими по пол и възраст (n= 19). Резултати: Лицата със значима коронарна стеноза показаха достоверно по-високи нива на 2-ч-ПГ (9,53±4,26 ммол/л; 8,04±1,83 ммол/л, респ., р=0,03) и HbA1c (6,24±1,62%; 5,57±0,33%, респ., р=0,01) спря- мо тези без значима такава, докато ПГГ не достигна статистическа значимост. Интересно, дори при нормогликемичните лица с установена КАБ, ПГ на 2ри час беше значимо по-висока спрямо тази при здрави контроли (6,41±0,16 ммол/л; 5,18±0,28 ммол/л, респ., р=0,0002). За разлика от това, ПГГ и НbА1с показаха сходни нива при двете групи. Заключение: Установихме по-високи нива на 2-ч-ПГ при пациентите със значима коронарна стено- за спрямо тези без значима такава. От друга страна, намерихме, че средната стойност на 2-ч-ПГ, дори при лицата без значима стеноза (8,04 ммол/л), попада в диапазона за хипергликемия на 2ри час. Резултатите съответстват на публикуваните данни относно неблагоприятното влияние на хи- пергликемията след натоварване върху ангиографски установената степен на КАБ.
Ключови думи: коронарна артериална болест, хипергликемия след натоварване, ОГТТ, коронарна стеноза
Author:Boyadzhieva, Mila B.1 , Angelov, Atanas A.2 , Hadzhieva, Elitsa G.1 , Hristozov, Kiril H1 , Georgiev, Svetoslav J.
1 Clinic of Endocrinology, UMHAT “St. Marina”, Medical university, Varna
2 1st Clinic of Cardiology, UMHAT “St. Marina”, Medical university, Varna
3 Clinic of Interventional Cardiology UMHAT “St. Marina”, Medical university, Varna
Abstract:
Introduction: Post-load glycemia (2-h-PG) is a strong predictor for cardiovascular (CV) risk independently of well-known risk factors, including fasting plasma glucose (FPG) and HbA1c. Aim: To search for differences in glycemic indices and especially in 2-h-PG in subjects with or without significant coronary artery stenosis. Materials and Methods: We studied 96 patients (81,3% males) without a history of glucose abnormalities who underwent coronary angiography. Glucose tolerance was defined during OGTT performed 3-10 days after hospital discharge. Coronary stenosis with lumen narrowing 50% was considered significant. Additionally, glycemic indices between normoglycemic coronary artery disease (CAD) patients (n=26) and overall healthy ageand sex adjusted controls without known CV-disease history (n=19) were compared. Results: The levels of 2-h-PG (9,53±0,50; 8,04±0,43 mmol/L; resp. р=0,03) and HbA1c (6,24±0,25; 5,57±0,09% resp.; р=0,01) were significantly higher in patients with significant coronary stenosis compared to patients without significant stenosis. In contrast, FPG did not reach significant differences. Interestingly, 2-h-PG was significantly higher in normoglycemic subjects with established CAD compared to healthy controls (6,41±0,16 vs 5,18±0,28 mmol/L, р=0,0002). In contrast, FPG and HbA1c were similar in the two groups. Conclusion: We found higher 2-h-PG in patients with significant coronary stenosis compared to subjects with non-significant stenosis. On the other hand we found the mean 2-h-PG level in patients with non-significant stenosis (8,04 mmol/L) was in the 2-h-hyperglycemic range. Our observation fits well with the published data regarding association between post-load hyperglycemia and the angiographically determined extent of CAD.
Key words: coronary artery disease, post-load hyperglycemia, OGTT, coronary stenosis