Нови критерии за диагнозата на захарния диабет

[:bg]

Брой: 3/1999

Автор: Д. Коев, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София

Абстракт:

Критериите за диагноза на захарния диабет се основават понастоящем на консенсуса, постигнат през 1985 г. от експертен комитет на СЗО. В края на 1997 г. Американската диабетна асоциация (АДА) обяви и публикува нови диагностични критерии за захарния диабет. Главните промени в критериите са следните: 1. Намаляване на диагностичната граница на гликемията на гладно от 6,7 на 6,1 mmol/l за капилярна кръв; 2. Оформяне на нова клинична група – лица с нарушена гликемия на гладно, която е в диапазона от 5,6 до 6,1 mmol/l; 3. Препоръка да се изостави рутинното използване на оралния глюкозо-толерансен тест (ОГТТ), като за диагнозата се използва само гликемията на гладно; 4. За поставяне на диагнозата захарен диабет са необходими два патологични резултата у лица без главните симптоми на заболяването.

Основанията за тези промени са прагматични и научни, които са свързани с нивото на гликемията, водеща до съдови усложнения. Новите критерии ще доведат до промяна в броя на диабетно болните лица в популацията. Проучванията обаче показват, че гликемията на гладно и гликемията на 120-ата min от ОГТТ са свързани с различни патогенетични механизми на намаления глюкозен толеранс и имат различна диагностична стойност при различни контингенти лица. Резултатите от ОГТТ са по-добър предиктор за последващото развитие на захарен диабет в сравнение с гликемията на гладно. За да се обхванат всички лица в най-ранния стадий на захарен диабет тип 2 с оглед ранно лечение и предотвратяване на съдовите увреждания, е необходимо да продължи използването на ОГТТ, наред с масовото определяне на гликемията на гладно в диагнозата на захарния диабет.

Ключови думи: захарен диабет, диагностични критерии, гликемия на гладно, ОГТТ.

Изтеглете целия брой 3/1999

[:en]

Issue: 3/1999

Author: D. Koev

Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University – Sofia

Abstract:

Hitherto criteria for diagnosing diabetes mellitus are based on the 1985 consensus reached by a WHO expert committee. In late 1997, the American Diabetes Association (ADA) announced and published new diagnostic criteria for diabetes mellitus. The main changes proposed include: 1. A decrease in the diagnostic fasting glycemia margin from 6,7 to 6,1 mmol/l for capillary blood (below 7,0 for venous blood); 2. Identification of a new clinical group – persons presenting impaired fasting glicemia in the range 5,6 to 6,1 mmol/l; 3. Recommendation to discard routine clinical application of the oral glucose tolerance test (OGTT), and instead to use fasting blood glucose only; 4. Two abnormal results are needed to diagnose diabetes in patients free of two major symptoms of the disease.

The reasons for such changes are both practical and theoretical, and are directly linked to glycemia level giving rise to vascular complications. The new criteria will alter the overall incidence of diabetes in the population. However, as shown by the results fasting blood glucose and glycemia at 120 minutes of OGTT are associated to different pathogenetic mechanisms of glucose tolerance inhibition, and have different diagnostic value in the various population groups. OGTT results are a better predictor of further diabetes mellitus development, in comparison with fasting glicemia. To cover all persons in the earliest stage of diabetes mellitus type 2 with a view to institute early treatment and prophylaxis against vascular damage, it is advisable to proceed with using OGTT along with mass fasting glycemia in diagnosing diabetes.

Keywords: diabetes mellitus, diagnostic criteria, fasting glycemia, OGTT.

Download the full issue 3/1999

[:]

Нови критерии за диагнозата на захарния диабет – за и против