[:bg]
Брой: 1/2006
Автор: Мария Янева, Георги Кирилов, Красимир Калинов, Сабина Захариева
Абстракт:
Целта на проучването бе да се оцени диагностичната стойност на определянето на слюнчен кортизол в полунощ като скринингов метод за синдорма на Кушинг (СК), използвайки напълно автоматизиран високочувствителен електрохемилуминисцентен метод (ECLIA). Изследвани бяха три групи: 20 болни със СК, 22 с обезитет и 20 здрави контроли с нормално телесно тегло. При всички бе определен слюнчен кортизол в полунощ. Пациентите със СК и с обезитет в същия ден събираха и 24-часова урина за измерване на свободен уринен кортизол. Средните стойности на слюнчения кортизол в полунощ при здравите доброволци, обезните и болните със СК бяха сьответно 8,7 ± 0,9; 9,2 ± 0,9 и 34,4 ± 4,5 nmol/l. Не установихме статистически значима разлика между стойностите на здравите индивиди и тези с обезитет (P>0,05). За разлика от тях, стойностите на болните със СК бяха значимо по-високи (P<0,001). При сut-off 13,65 nmol/l чувстителността на метода бе 100%, а специфичността – 95 %. При болните със СК се установи положителна корелация между стойностите на слюнчения кортизол в полунощ и тези на свободния уринен кортизол (r=0,612, P<0,005).
Нашите резултати демонстрират, че измерването на слюнчен кортизол в полунощ може да бъде използвано успешно като метод на първи избор при скринирането за СК. Настоящото проучване представя първите резултати в световен мащаб, относно ефективността на ECLIA при определянето на слюнчен кортизол. Методът се очертава като лесно изпълним, надежден и пестящ време. Автоматизираното измерване на слюнчен кортизол чрез ECLIA би улеснило рутинната клинична практика.
Ключови думи: слюнчен кортизол, синдром на Кушинг, ECLIA.
[:en]
Issue: 1/2006
Author: Mаria Yaneva, Georgi Kirilov, Krassimir Kalinov and Sabina Zacharieva
Abstract:
The aim of the study was to assess the diagnsotic value of midnight salivary cortisol determination as a screening method for Cushing’s syndorme (CS). A fully automated highly sensitive electrochemiluminescence immunoassay (ECLIA) was used to measure salivary cortisol. Three groups were studied: 20 patients with CS, 22 with obesity and 20 healthy normal weight controls. All of them collected saliva samples at 24 00 h. Patients with CS and obesity collected urine over the same day. Mean midnight salivary cortisol in healthy volunteers, obese and patients with CS was 8,7 ± 0,9 vs. 9,2 ± 0,9 and 34,4 ± 4,5 nmol/l, respectively. No significant difference was found between midnight salivary cortisol in healthy and obese subjects (P>0,05). By contrast, salivary cortisol at midnight was significantly higher in patients with CS (P<0,001). The cut-off point of 13,65 nmol/l yielded a sensitivity of 100% and a specificity of 95%. A strong positive correlation between midnight salivary cortisol and urinary free cortisol was found in patients with CS (r=0,612, P<0,005).
Our results demonstrate that measurement of midnight salivary cortisol can be successfully used as a first-line screening method for CS. In this study we present the first results on ECLIA determination of salivary cortisol. Our data validate ECLIA as a simple, reliable and time-saving method. Automated measurement of midnight salivary cortisol by ECLIA would facilitate the routine practice in screening for CS.
Keywords: salivary cortisol, Cushing’s syndrome, ECLIA.
[:]
