[:bg]
Брой: 3/2001
Автор: Г. Грозева, И. Атанасова, Б. Лозанов, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София
Абстракт:
Автоимунните полиендокринни синдроми – АПС (APS, PGA), описани от Blizzard, Maclaren и Neufeld като съчетание на различни автоимунни заболявания, стават все по-често срещани в клиничната практика. Специфичните автоантитела представляват серологичен маркер за поставяне на диагнозата.
Целта на настоящото изследване беше да се проучи честотата и диагностичната стойност на органоспецифичните автоантитела към панкреасни, надбъбречнокорови и париетално-клетъчни антигени при автоимунни тиреоидни заболявания (АТБ), които са компонент на АПС. Изследвани бяха 51 болни с Базедова болест и тиреоидит на Хашимото (42 жени и 9 мъже, средна възраст 45 ± 13 години), разделени в 3 групи според типа на АПС: I група (АТБ и захарен диабет тип 1) – n = 22; II група (АТБ и Адисонова болест ) – n = 7; III група (АТБ и витилиго/алопеция) – п = 22. Резултатите бяха сравнени с контролна група здрави лица (n = 100). За определяне на антителата (тиреоглобулинови, микрозомални, инсулинови, ГАД65 и париетогастрални) бяха използвани имуноензимни методи, а индиректна имунофлуоресценция – за надбъбречните антитела. Резултатите показаха, че 12 (54,5%) от болните с АТБ и захарен диабет тип 1 (АПС IIIA) имат антитела срещу антигени на бета-клетката, като при 6 от тях диабетът се изявява като LADA (Latent onset Autoimmune Diabetes of the Adults). Висока честота на антипанкреасните и надбъбречните антитела (съответно 25 и 50%) се установи в групата с АПС тип lllC, без манифестен диабет или Адисонова болест към момента на изследването. Париетално-клетъчните антитела бяха позитивни в трите изследвани групи (съответно 78, 71 и 58% срещу 1,8% в контролната група), като само при 30% от изследваните имаше данни за хроничен гастрит. Получените данни показват, че значителен процент от болните с АТБ имат съчетани субклинични нарушения в ендокринния имунитет, изискващи динамично проследяване с оглед риска за клиничната им изява в по-късен етап. Това е валидно и за болните с прояви на витилиго и/или алопеция (АПС тип IIIC).
Ключови думи: автоимунни тиреоидни заболявания, ГАД65-антитела, инсулинови антитела, надбъбречни антитела, парието-гастрални антитела, полиендокринен автоимунитет.
[:en]
The aim of this study was to establish the frequency and clinical relevance of organ-specific antibodies against islets, adrenal and parietal – cell antigens in patients with autoimmune thyroid disease (ATD) as components of APS. We studied 51 pts with Graves' disease and Hashimoto's thyroiditis (42f and 9m, mean age 45 ± 13 y) divided into 3 groups according to the APS type (ATD and diabetes mellitus type I – n = 22; ATD and Addison's disease – n = 7; ATD and vitiligo/alopecia – n = 22), as well as 100 healthy controls. Thyroid antibodies (TgAb, TMAb ), p-cell specific antibodies (GAD65-Ab, Insulin Ab), perietal-cell (PcAb) were measured by ELISA, and adrenal antibodies (AAb), by indirect IF. The data obtained showed that 12 (54,5%) pts with ATD and diabetes (APS type IIIA) were p-cell Ab positive but 6 of them started as LADA (Latent Onset Autoimmune Diabetes of Adults). The frequency of Ab-positivity against p-cell and adrenal antigens ( 27% and 50% resp.) was significantly higher in 22 pts with APS type IIIC all of them without manifested diabetes or Addison's disease. Pc-Abs were positive in all groups (58-78% vs.1,8% in controls) but only 30% of pts had chronic gastritis. Our data show that a significant percentage of ATD-patients reveal the multiple associated subclinical abnormalities of endocrine autoimmunity which required the follow up in respect to the risk of their clinical manifestation in a later stage of disease. This holds true also for patients with vitiligo and/or alopecia areata (APS type IIIC).
[:]