Оценка на йодния статус на бременни жени от град София -

[:bg]

Брой: 4/2000

Автор: Р. Иванова, Л. Иванова*, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София, *Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене – София

Абстракт:

За оценка на йодния статус на бременни жени в условия на липсваща задължителна йодна суплементация са изследвани общо 31 жени на възраст 26,7 ± 5,2 години (20-42 години) от град София в периода декември 1999-януари 2000 г. чрез клинични и биохимични индекси и индикатори. Интерпретацията на получените резултати е извършена чрез общоприетите критерии за оценка на йодния статус на популационно ниво (ICCIDD/UNICEF/WHO, 1994).

Чрез палпация се установи 48,3% гушавост (35,5% дифузна, нискостепенна струма и 12,9% високостепенна). Ехографското определяне потвърждава значителната хиперплазия на щитовидната жлеза при бременните жени – 45,1 % от жените имат обем на щитовидната жлеза над 18 ml, приет за горна граница на нормален.

Медианата на йодурия на цялата група е 104,5 µg/l, като с екскреция под 100 µg/l са 41,4%, а под 50 µg/l – 20,1 %.

В зависимост от допълнително суплементиране жените са разделени на две групи, като при групата без суплементиране честотата на гушавост е по-висока – 59%, за разлика от тези със суплементиране – 22,2%. Ехографската находка не показва разлика в обемите на тиреоидеята между двете групи, но се установяват различия в йодната екскреция.

Високата честота на гушавост сред изследваните бременни, както и ниската йодурия сред несуплементираните с йод жени доказва необходимостта от допълнително суплементиране с йод в хода на нормалната бременност.

Ключови думи: йоден дефицит, йодна суплементация, бременност, гушавост, йодурия.

Изтеглете целия брой 4/2000

[:en]

Issue: 4/2000

Author: R. Ivanova, L. Ivanova, Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University – Sofia, *National center of Hygiene, Medical Ecology and Nutrition – Sofia

Abstract:

A total of thirty-one pregnant women, aged 20 to 40 years (26,7 ± 5,2), from Sofia, are studied over the period Dec 1999 through Jan 2000. To assay the efficacy of iodine prophylaxis clinical and biochemical indices and indicators are used. Interpretation of the results is based on universally accepted criteria for iodine status assessment at population level (ICCIDD/UNICEF/WHO, 1994).

Goiter prevalence amounts to 48,3% per cent (35,5% – diffuse, low grade and 12,9% – diffuse, high-grade). The ultrasonographic study confirms the significant thyroid gland hyperplasia among pregnant women (45,1 % have thyroid volume exceeding 18 ml, accepted as uppermost normal limit), loduria median for the whole group amounts to 104,5 µg/l, with 41,4% presenting excretion <100 µg/l, and 20,1 percent – < 50 µg/l. Depending on additional iodine supplementation, the women are divided up into two groups – without and with iodine supplementation. Goiter incidence in the non-supplemented group is higher -59% – in contrast to that in the supplemented group – 22,2 percent. Ultrasonographically no difference in thyroid volume between the two groups is noted, regardless of the difference in iodine secretion documented.

The high incidence rate of goiter in the series being examinated, and the rather low ioduria among non-supplemented women demonstrate the need of additional iodine supplementation in the course of normal pregnancy.

Keywords: iodine deficiency, iodine supplementation, pregnancy, goiter ioduria.

Download the full issue 4/2000

[:]