Оценка на окислителен стрес при пациенти с НИЗЗД, лекувани неуспешно с глибенкламид (манинил) -

[:bg]

Брой: 1/1997

Автор: Н. Овчарова¹, М. Петкова², П. Ангелова-Гатева¹, Д. Коев^1,¹ Клиничен център по ендокринология и геронтология, MV, София, 2 Диабетен център, Православна поликлиника „Св. ев. Лука", София

Абстракт:

Целта на настоящата работа е да се оцени състоянието на окислителен стрес при пациенти с неинсулинозависим захарен диабет (НИЗЗД) и да се преценят качествата на глибенкламида (манинила) като антиоксидант, тъй като болните са лекувани продължително време с този препарат. При пациенти с НИЗЗД, лекувани с глибенкламид, са изследвани количествата на фруктозамина, активността на супероксид дисмутазата, общият антиокислителен капацитет ма серума и липидните прекиси в серума и сравнени ( лампите при контроли – здрави и лица със захарен диабет, лекувани с инсулин като контроли.

Средните стойности на фруктозамина и липидните прекиси при пациентите, лекувани с глибенкламид, са статистически достоверно по-високи в сравнение с: контролите и са близки до тези при лицата с инсулинозависим захарен диабет (ИЗЗД).

Средните стойности на супероксид дисмутазата и общия антиокислителен капацитет на серума са статистически достоверно по-ниски в сравнение с контролите и лицата с ИЗЗД.

Получените резултати характеризират състоянието на окислителен стрес при пациентите с НИЗЗД, лекувани с глибенкламид. Освен това данните фактически показват, че глибенкламидът (манинил) не притежава качествата на антиоксидант, доколкото пациентите са лекувани с препарата от 7 до 19 години в доза от 1 до 4 таблетки дневно (табл. от 5 мг).

Ключови думи: окислителен стрес, диабет, глибенкламид.

Изтеглете целия брой 1/1997

[:en]

Issue: 1/1997

Author: N. Ovcharova¹, M. Petkova², P. Angelova-Gateva¹, D. Koev^1,¹ Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical – University, Sofia Diabetes Center, Orthodox Polyclinic, "St. Lucas", Sofia

Abstract:

The aim of this study was to evaluate the situation of oxidative stress in NIDDM, and the presence or absense of antioxidative features of glibenclamid (maninil) as antidiabetic drug. The fructosamine value, superoxide dismutase activity, total antioxidative capacity of the serum and lipid peroxides as indexes for evaluation of the oxidative stress situation were used and compared with the data of controls and IDDM patients as controls.

The mean data of the fructosamine and Lipid peroxides in patients treated with glibenclamid were statisticaly significantly higher than the data of the controls and closely similar to the data of the IDDM patients.

The mean data of the superoxide dismutase and the total antioxidant capacity of the serum were statisticaly significantly lower than the same values in the both control groups.

Our results demonstrate a presence of the situation of oxidative stress in the group of patients, treated with glibenclamid as antidiabetic drug. Excеpt this, it is well seen that the glibenclamid (maninil) lacke not the features of an antioxidative drug.

The glibenclamid was used in this experiment for 7 to 19 years in doses 1 to 4 tabletes daily (tabl. of 5 mg).

Keywords: oxidative stress, diabetes, glibenclamid.

Download the full issue 1/1997

[:]