[:bg]Брой: 4/2015
Автор: Димова, Румяна Б., Танкова, Цветалина Ив., Чакърова, Невена Я., Грозева, Грета Г., Даковска, Лилия Н.
Клиника по Диабетология, Клиничен Център по Ендокринология, Медицински Университет, София
Материали и методи: Общо 148 лица с предиабет – 91 жени и 57 мъже, на средна възраст 50.4±13.6 г., среден индекс на телесна маса (ИТМ) 32,4±8,8 кг/м2, разделени в 3 групи според глюкозния толеранс: 83 с нарушена гликемия на гладно (НГГ), 29 с нарушен глюкозен толеранс (НГТ) и 36 с НГГ+НГТ; в 5 групи според ИТМ: 15 лица с нормално тегло, 43 лица с наднормено тегло, 48 лица със затлъстяване I ст., 25 лица със затлъстяване II ст., и 17 лица със затлъстяване III ст., и в 2 групи според наличието на метаболитен синдром (МС): 118 лица с МС и 30 контроли, са включени в срезово проучване. Глюкозният толеранс е оценен посредством ОГТТ, според критериите на СЗО от 2006 г. Измерени са антропометрични параметри, артериално налягане, серумни липиди и С-реактивен протеин. Телесният състав е оценен чрез биоимпедансен анализ (Inbody 720). САФ е оценена чрез ANX-3.0 метод, използващ честотен анализ в хода на стандартните клинични тестове – дълбоко дишане, проба на Валсалва и изправяне от седнала позиция. Статистическият анализ е извършен със статистически пакет SPSS 20.0.
Резултати: Не се установи значима разлика в симпатикусовата и парасимпатикусовата активност между групите според глюкозния толеранс. Наблюдава се тенденция към снижаване на парасимпатикусовата функция в хода на теста с дълбоко дишане с прогресията на степента на затлъстяване (Р=0,039). Парасимпатикусовият тонус при дълбоко дишане е понижен в групите с МС в сравнение с контролите (Р=0,031). Демонстрира се умерена до силна негативна корелация между симпатикусовата и парасимпатикусовата активност и възрастта, висцералната мастна маса, НbА1с и гликемията. Не се установи сигнификантна връзка между автономния тонус и hsCRP.
Заключение: Затлъстяването и наличието на метаболитен синдром вероятно са свързани с нарушена парасимптикусова функция при предиабет. Висцералното затлъстяване, възрастта, НbА1с и гликемията сигнификантно повлияват промените в сърдечно-съдовата автономна функция при предиабет.
Изтеглете целия брой 4/2015
[:en]
Issue: 4/2015
Author: Dimova, Rumyana B., Tankova, Tzvetalina Iv., Chakarova, Nevena Y., Groseva, Greta G., Dakovska, Lilia N.
Department of Diabetology, Clinical Centre of Endocrinology, Medical University, Sofia
Materials and methods: A total of 148 subjects – 91 females and 57 males (mean age 50,4±13,6 years, mean BMI 32,4±8,8 kg/m2) with pre diabetes were divided into 3 groups according to their glucose tolerance: 83 with impaired fasting glucose (IFG), 29 with impaired glucose tolerance (IGT) and 36 with IFG+IGT, into 5 groups according to BMI: 15 normal weight, 43 overweight, 48 obesity class I, 25 class II, and 17 class III and into 2 groups according to the presence of Metabolic syndrome (MetS) – 118 with MetS and 30 controls were enrolled in a cross-sectional study. Glucose tolerance was studied during OGTT applying 2006 WHO criteria. Anthropometric indices, blood pressure, serum lipids and hsCRP were measured. Body composition was estimated by impedance analysis (InBody 720). CAF was assessed by ANX-3.0 using frequency-domain analysis during standard clinical tests – deep breathing, Valsalva and standing from a seated position. Statistical analysis was performed using SPSS v.20.0.
Results: There was no significant difference in both sympathetic nervous system (SNS) and parasympathetic nervous system (PSNS) activity between the groups according to their glucose tolerance. A trend toward decreased PSNS function during deep breathing with the progression of obesity stage was observed (P=0,039). PSNS tone during deep breathing was diminished in the group with MetS as compared to controls (P=0,031) as well. A moderate to strong negative correlation between SNS and PSNS activity and age, visceral fat area, HbA1c, and glycemia was established. No significant correlation between autonomic tone and hsCRP was found.
Conclusion: Obesity and the presence of MetS might be associated with PSNS function deterioration in prediabetes. Central obesity, age, HbA1c, and glycemia significantly influence CAF alterations in prediabetes.