Оценка на състоянието на окислителен стрес при болни със захарен диабет тип 1 със и без усложнения -

[:bg]

Брой: 1/2000

Автор: Н. Овчарова, П. Ангелова-Гатева, Д. Коев, Клиничен център по ендокринология и геронтология Медицински университет – София

Абстракт:

Изследвани са 49 болни със захарен диабет тип 1, разделени в две групи: I – без усложнения на захарния диабет (ЗД-1, n = 28), и II – с усложнения на диабета (с микроангиопатия, ЗД-1У, n = 21). Като контроли са изследвани 20 здрави лица, съответстващи по възраст на болните.

Целта на проучването е с биохимични методи да се изследва серум, за да се характеризира и съпостави състоянието на окислителен стрес при двете групи болни.

Установи се достоверно по-ниско ниво на супероксид дисмутазата (СОД) при двете групи болни в сравнение с контролите. Тоталният антиокислителен капацитет (ТАОКС) е достоверно по-нисък и при първата, и при втората група в сравнение с контролите. При ЗД-1 е 22,55 ± 8,99 mmol/H₂0₂/ml/min ^-1, a съответно при контролите е 34,1 ± 5,28 mmol/H₂0₂/ml/ min^-1 (p < 0,001). При ЗД-1У ТАОКС е 24,5 ± 12,4 mmol/H₂0₂/ml/min^-1 и спрямо контролите р < 0,01. ТАОКС не показва достоверни разлики между двете групи болни. Липидните прекиси (ЛП) са достоверно повишени. При ЗД-1 са 2,87 ± 0,95 nmol/l, a при контролите са 2,07 ± 0,65 nmol/l, като разликите са достоверни (р < 0,01). При ЗД-1У ЛП са 3,1 + 1,02 nmol/l (спрямо контролите р < 0,001). Липидните прекиси не показват разлики между двете групи болни.

Резултатите сочат наличие на окислителен стрес при болни със захарен диабет тип 1, израз на което са сниженият ТАОКС, увеличеното количество ЛП, повишеният фруктозамин (ФА) и сниженото ниво на СОД в сравнение с контролите. Активността на СОД е по-ниска при болните с усложнения.

Ключови думи: окислителен стрес, свободни радикали, диабет.

Изтеглете целия брой 1/2000

[:en]

Issue: 1/2000

Author: N. Ovcharova, P. Angelova-Gateva, D. Koev

Clinival Centerof Endocrinology and Gerontology, Medival University-Sofia

Abstract:

This is a report on 49 patients presenting diabetes mellitus type 1 divided up into two groups, as follows: group one – free of diabetes mellitus complications (DM-1, n = 28), and group two -with diabetic microangiopathy (DM-1C, n = 21). Twenty healthy persons of comparable age are investigated for control purpose.

The goal of the study is to perform serum evaluation using biochemical methods with a view to characterize and compare the oxidative stress situation in either group of patients.

A significantly reduced serum superoxide-dismutase (SOD) activity is documented in both groups, as compared to controls. Total antioxidant capacity (TAOCS) is significantly lower in group one and two, by comparison with controls. In DM-1 it amount to 22,55 ± 8,99 mmoi/H₂0₂/ml/min-¹, and in the controls accordingly 34,1 ± 5,28 mmol/ H₂0₂/ml/min^-1(p < 0,001). In DM-1C it is 24,5 ± 12,4 mmol/H₂0₂/ml/min^-1 and relative to controls p < 0,01. TAOCS does not reveal significant differences between the two groups of patients. Lipid peroxides (LP) are significantly increased. In DM-1 they amount to 2,87 ± 0,95 nmol/l, and in the controls 2,07 ± 0,65 nmol/l, at significant difference (p < 0,01). In DM-1C – 3,1 ± 1,02 nmol/l, and relative to controls p < 0,001. Lipid peroxides do not show differences between the two groups. The obtained results point to presence of oxidative stress in diabetic patients type 1, expressed by the decrease in TAOCS, increased amount of LP, increased FA and reduced SOD level, as compared to controls. SOD activity is lower among patients with complications.

Keywords: oxidative stress, free radicals, diabetes.

Download the full issue 1/2000

[:]