[:bg]
Автор: Боянов, Михаил А.1, Боянова, Мира Е.1
Катедра по Вътрешни болести, Медицински Университет София
2. Отделение по Eндокринология, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, София
Резюме: “Плащане за постигнат резултат” (ППР) е относително нов модел на финансово възнаграждение на лекарите според постигнатите резултати в лечението на своите пациенти. Някои от целите му са да бъдат обхванати предимно пациенти с хронични заболявания, да бъдат намалени разходите за хоспитализации, като се инвестира в по-качествена превенция на предотвратимите усложнения; да се постигнат по-добри непосредствени и дългосрочни резултати, по-високо качество на живот на пациентите; да се намали общата смъртност; да се усвоят и прилагат по-добре международно утвърдените и регионални препоръки за добра клинична практика и да се подобри качеството на работа на лекарите; да се повиши удовлетворението на всички въвлечени страни.
Целта на този системен обзор е, като се направи преглед на литературата, да се оценят предимствата и недостатъците на този модел на финансово стимулиране като част от интегрирания подход в лечението на пациенти със захарен диабет. С ключови думи “pay for performance” и “diabetes”, в PubMed бяха намерени 210 статии за последните 10. На базата на най-добрите 174 статии се изготви настоящият обзор, от които за цитиране се подбраха 68. Много са факторите, които влияят върху ефективността на метода ППР. Данните относно здравните ползи за пациентите със захарен диабет в близък и дългосрочен план са предварителни като повече положителни тенденции се отчитат спрямо непосредствените ползи; леко намаляват общата смъртност и хоспитализациите. Данните са разнопосочни и относно съотношението цена-ефективност на финансовия модел. Приложението в различните страни дава различни резултати, като положителните публикации идват почти изцяло от Тайван, докато за Великобритания, Канада и други страни програмата не води до пълно постигане на зададените цели.
В заключение, към момента са нужни допълнителни проучвания и по-дълъг период на проследяване на пациентите със захарен диабет, за да се даде заключение относно дългосрочните ползи от такава инициатива.
Ключови думи: плащане според резултатите; захарен диабет; диабетни грижи; качество на живот; гликемичен контрол; финансов стимул; възнаграждение на лекаря
Изтеглете целия брой 1/2020[:en]
Author: Dimitrova, Radina S.1, Boyadzhieva, Mila B.1, Hristozov, Kiril H.1, Marinova, Elena S.2, Bocheva, Yana D.3
Department of Internal Medicine, Medical University Sofia
2. Endocrinology Unit, Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia
Abstract: Pay-for-performance is a relatively new payment model that offers financial remuneration to physicians based on the results that they have achieved during the treatment of their patients. It aims at improving the quality of health care for chronically ill patients by addressing patients’ needs at an earlier stage, when some complications could still be preventable, and thus reduce hospitalization costs. The initiation of the model should lead to an improvement in the intermediate and long-term outcomes for patients, to improved quality of life, reduced all-cause and specific-mortality rates as well as to improvements in the physicians’ performance by promoting adherence to international clinical guidelines resulting in positive outcomes for all involved parties.
The aim of this review is, by analyzing the existing literature, to assess the advantages and limitations of this financial model as part of an integrated diabetes care. We searched the Pub Med database using the key words “pay for performance” and “diabetes” and identified a total of 210 search results in the last 10 years. We based this review on the best 174 articles relevant to the topic and selected 68 references. There are many factors which may influence the effectiveness of the pay-for-performance model. Data on intermediate and long-term outcomes for diabetes patients are inconclusive, with only a moderate improvement noticed in intermediate outcomes and only for a limited period of time. All-cause mortality and hospitalization rates are slightly reduced. Publications examining the cost-effectiveness of the model produced conflicting results. Publications differ by country with the vast majority of positive messages coming from Taiwan; while research in the UK, Canada and other countries showed that the primary goals of this financial model were not completely met.
In conclusion, more extensive research and longer follow-up periods of patients with diabetes participating in this pay-for-performance model are needed in order to make more precise conclusions about its long-term benefits.
Key words: pay-for-performance, diabetes mellitus, diabetes care, quality of care, glycemic control, financial incentives, physician remuneration