Предиктивна стойност на рискови фактори за прогресия на предиабет в захарен диабет тип 2

Изследвани са 383 лица (213 жени и 170 мъже), на средна възраст 51,93±13,47 години, със среден ИТМ 29,11±5,3 кг/м2, разпределени според глюкозния си толеранс в три групи: 147 с нормален глюкозен толеранс, 122 с нарушена гликемия на гладно (НГГ) и 114 с нарушен глюкозен толеранс (НГТ), които са проследени около една година (13,4±2,2 месеца) след изходните изследвания. При всички участници е проведен ОГТТ, като категориите на глюкозен толаранс са определени според критериите на СЗО (2006). Изследвани са антропометрични, лабораторни показатели (плазмена глюкоза на гладно и на 2-я час при ОГТТ, HbA1c, липиди, инсулин, hsCRP, проинсулин), артериално налягане, телесна мастна маса.

 

Установи се скорост на прогресия към диабет съответно 12,08 и 19,91 на 100 човеко-години за НГГ и НГТ. Анализът на изходно изследваните показатели показва, че основните фактори, определящи прогресиране от НГГ към диабет са възраст, систолно артериално налягане, инсулинова резистентност (HOMA-IR), липса на ежедневен прием на плодове и зеленчуци, ниво на hsCRP, а от НГТ към диабет – наличие на наднормено телесно тегло или затлъстяване, ИТМ, обиколка на талия, инсулинова резистентност (HOMA-IR), базална инсулинова секреция (HOMA-%B), неприемане на плодове и зеленчуци ежедневно. И при двете групи се оказа, че изходното ниво на проинсулин и отношението проинсулин:инсулин са независими предиктори за преход към диабет. Най-значими фактори за прогресия от НГГ към диабет се оказаха повишението на HbA1c с 0,5% за една година, на ИТМ с 1 кг/м2, на обиколката на талия с 1 см, на систолното налягане с 5 mmHg, на общия холестерол и триглицеридите с 1 mmol/l, а за преход от НГТ към диабет – промяната на HbA1c, на ИТМ, на процента на телесната мастна маса с 1%, на систолното и диастолно налягане с 5 mmHg.

 

В заключение, лицата с НГГ и НГТ, идентифицирани чрез скрининг сред рискова българска популация, имат висок риск за прогресиране към диабет още в рамките на първата година. Промените на показателите на гликемичен контрол, телесното тегло, обиколката на талия, телесната мастна маса, общия холестерол и триглицериди, систолното и диастолно налягане, са значими фактори, определящи прогресията към диабет, което налага вземане на съответни мерки за коригирането им с оглед превенция на заболяването.

 

A total of 383 subjects (213 females and 170 males), at mean age 51,93±13,47 years and mean BMI 29,11±5,3 кг/м2, divided in three groups according to glucose tolerance – 147 with normal glucose tolerance, 122 with impaired fasting glucose (IFG) and 114 with impaired glucose tolerance (IGT), were included in the study and were followed-up about a year (13,4±2,2 months) later. OGTT was performed in all participants and the categories of glucose tolerance were defined according to 2006 WHO criteria. We have assessed anthropometric, laboratory parameters (fasting and 2-hour plasma glucose, HbA1c, lipids, hsCRP, insulin, proinsulin), arterial blood pressure, body fat mass.

 

Progression rates from IFG and IGT to diabetes over 1 year were 12,08 and 19,91 per 100 person-years, respectively. Baseline determinants of progression from IFG to diabetes were found to be age, systolic blood pressure, insulin resistance (HOMA-IR), lack of daily fruit and vegetable intake, hsCRP; and from IGT to diabetes – overweight and obesity (BMI), waist circumference, insulin resistance (HOMA-IR), basal insulin secretion (HOMA-%B), lack of daily fruit and vegetable intake. Baseline proinsulin level and proinsulin: insulin ratio appeared to be independent predictors for progression to diabetes in both IFG and IGT. The most significant predictors for the progression from IFG to diabetes were found to be the increase of 0,5% in HbA1c for one year, in BMI by 1kg/m2, in waist circumference by 1 cm, in systolic blood pressure by 5 mmHg, in total cholesterol and triglycerides by 1 mmol/l, and for progression from IGT to diabetes – the changes in HbA1c, BMI, % of body fat mass by 1%, systolic and diastolic blood pressure by 5 mmHg.

 

In conclusion, individuals with IFG or IGT identified through high-risk strategies in a Bulgarian population, have a rather high risk of developing diabetes within one year. The change in glucose measures, body weight, waist circumference, body fat mass, total cholesterol and triglycerides, systolic and diastolic blood pressure are significant determinants of progression to diabetes, which implies for adequate measures for their control aiming at prevention of the disease.

 

Keywords: diabetes, prediabetes, progression, predictors.