Психо-емоционален и сексуален статус у постменопаузални българки. Роля на хормон-заместбащото лечение

Клиничен център по ендокринология и геронтология,

Медицински университет – София

*Национален център по здравна информация – София

 

Абстракт:

От 10 години в страните на Източна Европа е налице икономически, социален и духовен трус. Сегашното поколение лленопаузални жени са рожба на периода след Втората световна война, живяло в ерата на „развития социализъм" и утвърдило стереотип, негоден за сегашния момент. Това поражда вътрешен конфликт и не всеки успява да промени достатъчно бързо и правилно светогледа си. В този критичен за личността период идва и още една допълнителна промяна – менопаузата. Изследвани са 627 жени на средна възраст 38-58 г. (332 менопаузал-ни и 295 нормално менструиращи жени) от големи учреждения на няколко града в България – София, Бургас, Благоевград. По време на кампания за безплатно измерване на костната плътност е попълван самостоятелно от участничките анонимен въпросник. Сравнения са правени между менопаузални жени с хормон-замества-що лечение (ХЗЛ) – п = 32, менопаузални жени без ХЗЛ – п = 296, и нормално менструиращи жени – п = 295. Само 14 жени (4,21%) прила¬гат ХЗЛ над 1 година. Това лечение се прилага от омъжени (80%) и разведени (20%) жени и не се прилага от неомъжени и вдовици, както и от жени с основно образование. Намериха се значими връзки между някои признаци на психологичния и сексуалния статус (депресия/сексуално отвращение, депресия/промяна в сексуалния живот; тревожност/промяна в сексуалния живот; самочувствие/сексуални мисли, самочувствие/сексуални желания, самочувствие/оргазъм, самочувствие/възбуждане от партньора; справяне с живота/оргазъм). Около 20% от българките на средна възраст са с депресивни мисли, 50% са тревожните и 13% нямат самочувствие. Тези резултати са в пряка връзка с тежкото икономическо положение на страната, с безработицата и несигурността. Интервюираните българки са работещи, образовани, на върха на професионалната си кариера и еманципирани. Вероятно някои от тях са опората в семейството и не случайно половината от тях се тревожат, но увере¬но в 94% от случаите „се справяте живота". Очевидно те разчитат на себе си, на своя професионализъм и заемана позиция в обществото. Българката неохотно отговаря на въпроси, свързани с нейната сексуалност. В нея се борят проевропейският й живот и култура, високата образованост и в същото време закостенялостта на вековните балкански традиции и бит. Обликът на сексуалния живот на менопаузалната жена без ХЗЛ коренно се различава от този на нормално менструиращата жена, както и от този на менопаузалната жена с ХЗЛ.

Заключение: Психологичният и сексуал-ният статус на българката се променя в периода на менопауза под влияние както на намалението в репродуктивните стероидни хормони, така и под влияние на тежкия икономически, социален и духовен срив в страната.

 

Ключови думи: менопауза, психоло­гичен и сексуален статус.

Clinical Center of Endocrinology and Gerontology,

Medical University-Sofia

* National Center of Health Information

 

Abstract:

For ten years, East European countries have been in economic, social and cultural turmoil. Contemporary postmenopausal women were bred in the post world war II period, spent most of their lives in so-called „developed socialism", and developed incompatibility with modern lifestyles and concepts. This gave rise to internal conflicts and inability of many women to change rapidly enough. This unfavourable background is further complicated by an additional change – the menopause. A total of 627 middle-aged women (range 38-58 y) from administrative and health care institutions in three large cities (Sofia, Burgas, Blagoevgrad) of which 332 postmenopausal and 295 menstruating are covered by the study. All participants undergo free of charge bone mineral density (BMD) measurements and fill in anonymous questionnaire cards. A comparative assessment is done between the groups of menstruating women (n = 295), post-menopausal women on HRT (n — 32) and post-menopausal women without HRT (n = 296). Only 14 women (4,21 %) apply HRT for period exceeding one year. This is a method used mainly by married (80%) and divorced (20%) women, while unmarried women and widows, and subjects with secondary education do not use it. There is a significant correlation between a number of parameters of the psychological and sexual status (depression/sexual aversion, depression/change in sexual life, anxiety/change in sexual life, self confidence/ sexual thoughts, self confidence/sexual desire, self confidence/orgasm, self confidence/arousal by partner, coping with life/orgasm). Nearly 20% of middle-aged Bulgarian women have depressive thoughts, 50% – anxiety and 13% – inferiority complex. These findings correlate well with the unfavourable economic situation in the country, unemployment and uncertainty for the future. The inquired women have jobs and adequate background, at the top of their proffesional career and rather emancipated. Probably some of them are the main support in the family which explains the high rate of anxiety among them. Obviously, they rely on themselves, on their own profesional capabilities and social standing. Bulgarian women are reluctant to anwer questions concerning sexual issues. Probably this is attributable to the conflict between proeuropean lifestyle, education and culture, on the hand, and conservatism of the longstanding Balkan traditions and prejudices, on the other. The sexual life of postmenopausal women without HRT is at significant variance from the one in both menstruating and postmenopausal women undergoing HRT.

Conclusion: The psychological and sexual status of Bulgarian women in menopause is changed under the influence of both reduced sex steroids and serious economic, social and cultural crisis in the country.

 

Keywords: menopause, psychological and sexual status.