Роля на Fas/FasL в клетъчното увреждане при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза -

[:bg]

Брой: 4/2007

Автор: Александър Шинков

Абстракт:

Апоптозата или още програмираната клетъчна смърт представлява активен, енергозависим процес, който реализира отстраняването на клетки с грешки в развитието или с настъпили необратими генетични увреждания. Сега се знае, че апоптозата се откючва от външни или върешни фактори. В част от случаите процесът се инициира при взимодействие на специфични мембранни “летални” рецептори с техните лиганди и последваща строго регулирана каскада от процеси с краен ефект загиване и отстраняване на клетката. Най-добре проучени са рецепторите от фамилията на рецептора на тумор некротизиращия фактор (TNF) – TNFR, Fas, TRAIL. Апоптозата е основен механизъм за ограничаване на автореактивни лимфоцитни клонове, за контрол на клетъчнатапролиферация и обема на тъканите, както и за поддържането на имунопривилегията на тъкани като корнея и тестис. Установено е, че апоптозата играе ключова роля в патогенезата на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Балансът между проапоптотични и антиапоптотични фактори определя клиничната изява и изхода на заболяването. Вероятно основният фактор при това е системата Fas/FasL. Докато при базедова болест тиреоцитът е “оцеляващ”, при тиреоидита на Хашимото той притежава проапоптотичен фентип. Заболяването се характеризира с нахлуване на лимфоцити в структурата на щитовидната жлеза, загуба на тиреоцити и последващ хипотиреоидизъм. Инфилтриращите лимфоцити осигуряват хуморална среда за отключване на процеса на клетъчна смърт, но не се явяват ефекторни клетки. Такива са самите тиреоцити, които противно на по-ранни представи не са само мишени при това заболяване. Те експресират на повърхността си както леталния рецептор, Fas, така и неговият лиганд – FasL и могат да бъдат и екзекутори, и мишени.

Ключови думи: апоптоза, Fas/FasL, автоимунни тиреоидни заболявания.

Изтеглете целия брой 4/2007

[:en]

Issue: 4/2007

Author: Alexander Shinkov

Abstract:

Apoptosis or the programmed cell death is an active, energy-dependent process that ensures the disposal of cells with developmental errors or irreversible genetic aberrations. Apoptosis can be initiated by internal or external signals. In certain instances it is invoked by the interaction of specific membrane “death” receptors with their ligands and the following strictly regulated cascade leading ultimately to cell death and removal. The best studied receptors are the representatives of the TNF-R superfamily – TNF-R, Fas and TRAIL. Apoptosis is a major mechanism for restriction of autoreactive lymphocyte lines, for cell proliferation and tissue volume control and the immunoprivilege of tissues such as the testicle and the corneal lining. It was found that apoptosis has a key role in the pathogenesis of autoimmune thyroid disorders. The balance between proapoptotic and apoptotic factors delineates the clinical course and the outcome of the disease. Presumably the major participant is the Fas/FasL system. In Graves’ disease the thyrocyte is surviving, while in Hashimoto’s thyroiditis it has a proapoptotic phenotype. The latter disease is characterized by lymphocyte infiltration of thyroid tissue, thyrocyte loss and a resulting hypothyroidism. The infiltrating T-cells provide the humoral milieu for the initiation of apoptosis but the major effector cells are the thyroid follicular cells that were previously accepted as mere target cells. Both the death receptor, Fas and its ligand, FasL are expressed on their cell surface. Thus thyrocites are both executors and victims.

Keywords: аpoptosis, Fas/FasL, аutoimmune thyroid disorders.

Download the full issue 4/2007

[:]