Съвременно инсулиново лечение -

[:bg]

Брой: 3/1996

Автор: Д. Коев, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София

Абстракт:

Съвременните схващания за инсулиново лечение са под знака на резултатите от 10-годишното американско проучване на контрола и усложненията на захарния диабет (DCCT). Това проучване показа, че интензифицираното инсулиново лечение с многократни инсулинови инжекции или инсулинови помпи с постигане на стриктен гликемичен контрол предотвратява развитието на специфичните диабетни усложнения и разширява показанията за интензифицирано лечение, което вече може да се приеме като рутинен терапевтичен подход при инсулинозависимия захарен диабет в рамките на структурирана програма за лечение и обучение на болните. От друга страна обаче, този терапевтичен подход увеличава трикратно риска от хипогликемии, които се оказват лимитиращ фактор при редица болни с назначено интензифицирано инсулиново лечение.

В последно време се изразява загриженост от недолавянето на хипогликемия при болни, лекувани с човешки инсулин. Проучванията в тази насока не са еднопосочни, но, изглежда, че тези опасения са неоснователни. От голямо значение са факторите, които влияят върху инсулиновата резорбция като видът на инсулина, инжекционното място, състоянието на тъканите, физическата активност, локалната температура и др.

Инсулиновото лечение при неинсулинозависимия захарен диабет се прилага при вторична резистентност към оралните препарати и изчерпване на собствената инсулинова секреция. Неблагоприятни ефекти от това лечение могат да бъдат увеличение на теглото, хиперинсулинизиране, хипогликемия и задръжка на натрий и вода. За тяхното избягване се използват различни подходи, като комбинирано лечение със сулфонилурейни препарати, метформин или акарбоза. Най-добър ефект върху гликемичния контрол, с най-ниска денонощна инсулинова доза и с най-малко наддаване на тегло, се постига с инжектиране на интермедиерен инсулин вечер при лягане и с даване на сулфонилуреен препарат през деня. Често се прилага двукратно инжектиране на интермедиерен или смес от бързодействащ и интермедиерен инсулин, но и многократните инсулинови режими също са подходящи при определени болни. За постигане на пълен гликемичен контрол при неинсулинозависим захарен диабет лечението трябва да се съчетава със стремеж да се постигне и поддържа идеално телесно тегло, като се назначи подходяща (най-често хипокалорична) диета.

В търсене на по-подходящи инсулини и за постигане на още по-гъвкаво инсулиново лечение напоследък започват да се въвеждат и инсулинови аналози с ускорено или забавено действие. От тях в момента практическо приложение има само бързо-действащият инсулинов аналог – LisPro. Опитват се и нови пътища за въвеждане на инсулина: интраперитонеално, интраназално, орално, ректално и трансдермално. Засега те имат само експериментално значение.

Ключови думи: захарен диабет, инсулиново лечение, интензифицирано инсулиново лечение, гликелличен контрол, инсулинови аналози, комбинирано инсулиново лечение.

Изтеглете целия брой 3/1996

[:en]

Issue: 3/1996

Author: D. Koev, Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University – Sofia

Abstract:

Contemporary concepts on the insulin treatment are strongly influenced by the 10-year American study Diabetes Control and Complication Trial (DCCT). This study showed that intensified insulin treatment with multiple insulin injections or insulin pumps and achievement of strict blood glucose control prevents the development of specific diabetic complications. This belief enlarges the indications of intensified insulin treatment which may be accepted as a routine therapeutic approach in insulin-dependent diabetes mellitus in the frames of a structured programme of the treatment and patient education. On the other hand, however, this approach increases triple the risks of hypoglycaemias which appear to be a limiting factor in a number of patients in prescribing them an intensified treatment.

Recently there is a concern about the unawareness of hypoglycaemias in patients treated with human insulins. The studies in this direction are controversial but there appears that these concerns are not justified. Important factors the are: factors influencing insulin absorption, such as the type and formulation of insulin, the place of application, the status of the tissues, physical activity, local temperature, etc.

Insulin treatment in non-insulin-dependent diabetes mellitus is applied in secondary oral drugs failure and exhaustion of the patient's insulin secretion. Unfavourable effects of this treatment might be weight gain, hyperinsulinaemia, hypoglycaemia, sodium and water retention. Different approaches are used in order to avoid them, such as a combined treatment with sulphonylurea drugs, metformin or acarbose. The best effect on glycaemic control with the lowest daily insulin dosage and the least weight gain is reached by a bedtime insulin injection and a day-time sulphonylurea administration. Two-times daily injections of intermediate or a mixture of regular and intermediate insulins as well as multiple insulin injections are also suitable in certain patients. For achievement of complete glycaemic control insulin treatment in non-insulin-dependent diabetes mellitus should be combined with an appropriate diet (most often hypocaloric) in order to be reached and to maintain an ideal body weight.

In the search of more appropriate insulins and to achieve more flexible insulin treatment, insulins with accelerated or delayed action are recently introduced. At the moment, only the fast-acting insulin analogue – Lis, Pro has a practical application. New routes for insulin administration are experienced: intraperitoneally, intranasally, orally, rectally, and transdermally. They have an experimental significance only for the present.

Keywords: diabetes mellitus, insulin therapy, intensified insulin therapy, glycaemic control, insulin analogues, combined insulin treatment

Download the full issue 3/1996

[:]