[:bg]
Автор: Станчев, Павел Е.1, Орбецова, Мария М.1, Терзиева, Дора Д.2, Давчева, Деляна М.2, Илиев, Димитър А.1, Петров, Сава В.1
2. Централна Клинична лаборатория, УМБАЛ “Св. Георги”, ФФ, МУ, Пловдив
Резюме:
Захарен диабет тип 2 (ЗДт2) е метаболитно заболяване, характеризиращо се с хипергликемия, която е резултат от нарушение на инсулиновата секреция, инсулиновото действие или двете заедно. Характеризира се с комплексна патогенеза, в която участват редица фактори.
През последните години се обсъжда участието на инкретиновите хормони – глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1) и глюкозозависим инсулинотропен пептид (GIP), които се секретират от интестиналната лигавица в отговор на физиологичната стомашно-чревна глюкозна абсорбция.
Цел на проучването: Да се извърши сравнителен анализ по отношение на базалните серумни нива на инкретиновите хормони GLP-1 и GIP при пациенти с новодиагностицирани въглехидратни нарушения – нарушена гликемия на гладно (НГГ), нарушен глюкозен толеранс (НГТ) и ЗДт2, спрямо пациенти без налични такива с оглед оценка съучастието на инкретините в ранните етапи на развитие на въглехидратни нарушения.
Материал и методи: Проучването обхваща 39 пациента с предиабетни състояния (НГГ – 18 пациента, НГТ – 12 пациента, НГГ+НГТ – 9 пациента), 12 пациента с новооткрит ЗДт2 и 70 клинично здрови контроли без въглехидратни нарушения. При всички участници са извършени следните клинични и лабораторни измервания – ръст, тегло, орален глюкозотолерансен тест с изследване на кръвна захар на 0-ва, 60-та, 120-та и 180-та минута и на имунореактивен инсулин (ИРИ) на 0-ва, 60-та и 120-та минута, общ холестерол (ОХ), HDL-холестерол (HDL-хол), триглицериди (ТГ), трансаминази (АСАТ, АЛАТ), базални серумни нива на GLP-1 и GIP. Изчислени са индекс на телесна маса(ИТМ)=тегло (кг)/ръст (м)2 и LDL-хол (формула на Friedewald) = {ОХ – (HDL-хол + ТГ/2,2)}.
Резултати: Установява се известна тенденция към по-високи базални нива на GLP-1 при пациентите с новодиагностицирани въглехидратни нарушения (НГГ, НГТ и ЗДт2) спрямо контролите без въглехидратни нарушения, но разликата не достига статистическа значимост (13,8±7,8 pmol/L спрямо 11,5±7,1 pmol/L, P=0,073). Не се установяват разлики в базалните нива на GIP при пациентите с новодиагностицирани въглехидратни нарушения (НГГ, НГТ и ЗДт2) в сравнение с контролите, макар и с известна тенденция към по-високи при последните (29,1±25,3 pg/mL спрямо 31,3±25,8 pg/mL, P=0,633).
Заключение: Базалните нива на инкретините GLP-1 и GIP са съпоставими при пациенти с новооткрити предиабетни състояния и ЗДт2 и клинично здрави контроли и не могат да служат като биомаркери за настъпващи ранни ВХ нарушения.
Ключови думи: глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1); глюкозозависим инсулинотропен пептид
(GIP); предиабетни състояния; захарен диабет тип 2
Изтеглете целия брой 3/2020[:en]
Author: Stanchev, Pavel E.1, Orbetzova, Maria M.1, Terzieva, Dora D.2, Davcheva, Delyana M.2, Iliev, Dimitar A.1, Petrov, Sava V.1
2. Clinic of Endocrinology and Metabolic Diseases, University Hospital Kaspela, Plovdiv
Abstract:
Diabetes mellitus type 2 (T2DM) is a metabolic disease characterized by hyperglycemia, resulting from defects in insulin secretion, insulin action or both. It is characterized by a complex pathogenesis in which several factors take part. During the last few years the role of glucagon-like peptide-1 (GLP-1) and glucose-dependent insulinotropic peptide (GIP), secreted from the intestinal tissue in response to physiological glucose absorption, has been discussed.
Aim of the study: To conduct a comparative analysis of the basal serum levels of incretin hormones GLP-1 and GIP between patients with newly diagnosed disorders of carbohydrate metabolism – impaired fasting glucose (IFG), impaired glucose tolerance (IGT) and T2DM and clinically healthy individuals in addition to evaluating the importance of the incretin hormones in the early stages of carbohydrate disorders.
Materials and Methods:
The present study included 39 patients with prediabetic states (IFG-18 patients, IGT-12 patients and IFG+IGT-9 patients), 12 patients with newly diagnosed T2DM and 70 clinically healthy individuals forming the control group. The following clinical and laboratory tests carried out on all participants – body weight, height, oral glucose tolerance test (OGTT) measuring the blood glucose at 0, 60, 120, 180 min. and immunoreactive insulin (IRI) at 0, 60, 120 min., total cholesterol (TC), HDL-cholesterol (HDL-C), triglycerides (TG), transaminases AST and ALT, basal serum levels of GLP-1 and GIP. Body Mass Index (BMI)=weight (kg)/ height (m)2 was calculated. The values of LDL-cholesterol (LDL-C) were also calculated using the Friedewald formula LDL-C={TC – (HDL-C+ TG/2,2).
Results: The present data showed a tendency for higher basal serum GLP-1 levels in patients with newly diagnosed disorders of carbohydrate metabolism (IFG, IGT and T2DM) compared to those in the controls but the difference was not statistically significant (13,8±7,8 pmol/L versus 11,5±7,1 pmol/L, P=0,073). There were no differences in basal GIP levels in patients with newly diagnosed carbohydrate disturbances (IFG, IGT and T2DM) compared to controls (29,1±25,3 pg/mL versus 31,3 ± 25,8 pg/mL, P = 0,633).
Conclusion: The basal serum levels of incretin hormones GLP-1 and GIP are similar in patients with newly diagnosed prediabetic states and T2DM as compared to clinically healthy individuals and could not be used as biomarkers for upcoming early disturbances of carbohydrate metabolism.
Key words: glucagon-like peptide-1 (GLP-1), glucose-dependent insulinotropic peptide (GIP), prediabetic states, diabetes mellitus type 2