[:bg]Брой : 4/2017
Автор: Мермеклиева, Елена Ат.,1 Грозева, Грета Г.2, Томова, Мария Г.2, Солаков, Димитър Д.3, Хараланов, Любомир Х.3, Танкова, Цветалина Ив.2, Дамянов, Владимир П.4
1 Клиника по Офталмология, УМБАЛ “Александрoвска”, МУ, София,
2 Клиничен Център по Ендокринология и Геронтология, МУ, София,
3 Клиника по Неврология, НКБ, 4 ДКЦ 8, София
Резюме:
Цел: Целта на проучването е да се изследва обективно функцията на зрителния анализатор чрез симултанно извършване на патерни електроретинография (ПЕРГ) и зрителни предизвикани потенциали (ПЗЕП) при пациенти с новооткрит захарен диабет (ЗД) и да се сравнят получените резултати с контролна група, както и според типа на диабета.
Материал и методика: Изследвана е група от 81 човека (162 очи), от които 47 здрави лица (контроли) – 94 очи. Пациентите със ЗД са 34 (68 очи), от които със ЗД тип 1 са 18 лица и 16 са с тип 2 ЗД. Извършени са едномоментно два вида обективни електрофизиологични (ЕФ) изследвания – ПЕРГ и ПЗЕП. Основните показатели, които са отчетени при анализа на резултатите, са латентни времена и амплитуди, отразяващи се на конфигурацията на вълновите форми.
Резултати: При сравнителния анализ на стойностите на компонентите на двете ЕФ изследвания с контролната група, както и според типа ЗД, се установиха значителни различия. При сравнителния анализ на стойностите на компонентите на двете ЕФ изследвания между пациенти с новооткрит ЗД и контроли, се установи, че при ПЕРГ двете групи статистически се различават по амплитудите на компонент Р50 – по-ниски са при лицата със ЗД. ПЗЕП са със статически значимо удължени латентности на всички компоненти (с изключение на компонент N145) при централните отвеждания и при 20% от периферните отвеждания при групата на хората със ЗД. При сравнителния анализ според типа ЗД, сигнификантни различия се получиха при латентностите на компоненти N75 и Р100 при ПЗЕП – по-удължени са при пациентите с тип 2 ЗД. Стойностите на компонентите на ЕФ изследвания при ЗД тип 1 са патологични, сравнени с контролната група, но по-добри от тези на лицата с тип 2 ЗД. При амплитудите на ПЗЕП, както и при амплитудите и латентните времена на ПЕРГ не се установи сигнификантна разлика между двата типа ЗД.
Заключение: ЕФ изследвания биха могли да се използват като обективен метод за регистриране на ранни изменения във функцията на зрителния анализатор (ЗА) като усложнение на ЗД, а също така и за проследяване на промените в динамика, тъй като са неинвазивни, безвредни, по-бързи, повторяеми и обективни, по-евтини в сравнение с флуоресцеиновата ангиография (ФА), оптичната кохерентна томография (ОСТ) и ангио-ОСТ
Ключови думи: патерна електроретинограгия, зрителни евокирани потенциали, захарен диабет
Изтеглете целия брой 4/2017[:en]Issue: 4/2017
Author: Mermeklieva, Еlena A.1, Grozeva, Greta G.2, Tomova, Maria G. 2, Solakov, Dimitar D.3, Haralanov, Lyubomir H.3, Tankova, Tzvetalina I.2, Damianov, Vladimir P.4
1 Clinic of Ophthalmology, University Hospital “Aleksandrovska”, Sofia, Bulgaria
2 Clinical center of endocrinology and gerontology, Medical University, Sofia, Bulgaria
3 Clinic of Neurology, NHH, Bulgaria, 4 DCC 8, Sofia, Bulgaria
Abstract:
Aim: The aim of the study was to explore objectively the function of the visual analyzer by simultaneously
performed pattern electroretinography (PERG) and visual evoked potentials (PVEPs) in patients with newly diagnosed diabetes mellitus (DM) and to compare the results with the control group and between the two types of
diabetes.
Material and methods: A group of 81 people (162 eyes) were studied. Patients with DM were 34 (68 eyes), 18 patients with type 1 DM and 16 with type 2 DM. The control group consisted of 47 healthy individuals (94 eyes). Two types of objective electrophysiological (EF) methods were performed – PERG and PVEPs. The main variables that were considered in the results analysis were the latency and amplitudes, reflecting the configuration of the wave forms.
Results: The comparative analysis of the components of the two EF studies between patients with newly-diagnosed DM and controls as well as according to the type of DM demonstrated significant differences. In the comparative analysis of components of the two EF studies between patients with newly-diagnosed DM and controls it was found that the two groups statistically differed in P50 amplitude in PERG which was lower in the diabetic group. PVEPs had statistically significant prolonged latencies of all components (except N145) at the central recordings and in 20% of the peripheral recordings in the diabetic group. In the comparative analysis according to the type of DM, significant differences occurred in components N75 and P100 latencies in PVEPs – longer in type 2 diabetes. The values of the components of the EF studies in type 1 DM were pathological compared to the control group but better than those of the type 2 diabetic group. There was no significant difference between the two types of DM in the amplitude of PVEPs, as well as in the amplitudes and latencies of PERG.
Conclusion: EF studies could be used as an objective method for registration of early changes in the visual
analyzer function as a DM complication. Also, to monitor the changes in dynamics as they are non-invasive, harmless, faster, and less expensive than fluorescein angiography (FA), OCT and angio-OCT.
Key words: Pattern electroretinography, visual evoked potentials, Diabetes mellitus