Автор: Нанкова, Анелия Б., Еленкова, Атанаска П., Захариева, Сабина З.
Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София
Резюме: Субклиничният хиперкортизолизъм (СХ) е патологично състояние, което се характери-зира с биохимични и хормонални данни за хипер-кортизолизъм при липса на клинични симптоми, характерни за класическия синдром на Кушинг. Дели се основно на 2 форми- АКТХ-зависима (хи-пофизарна) и АКТХ-независима (надбъбречна). АК-ТХ-зависимата форма или субклиничната болест на Кушинг (СБК) се характеризира с лека авто-номна секреция на АКТХ и обикновено се открива в случаите на диагностично уточняване за хор-монална свръхсекреция на хипофизарни инциден-таломи (ХИ). На практика системен скрининг за субклиничен АКТХ-зависим хиперкортизолизъм не се препоръчва в съвременните гайдлайни, поради противоречивите данни относно епидемиоло-гичната и клинична значимост на това състоя-ние. СХ основно се свързва с надбъбречните инциденталоми, при които честотата достига 30%. Според оскъдните литературни данни честотата на СБК при болни с ХИ се оценява на около 5%, т.е. значително по-висока от до скоро предполагаемата. Задълбочаването на познания-та за СХ е важно, тъй като пациентите показ-ват болестност, смъртност и хронични услож-нения съпоставими с тези при болните с изявен синдром на Кушинг. Най-честите съпъстващи заболявания (артериална хипертония, инсулинова резистентност, захарен диабет тип 2, затлъстяване, остеопороза) в голяма част от случаите показват пълно или частично обратно развитие след навреме поставена диагноза и подходящо терапевтично поведение. При голяма част от пациентите със СБК се прилага медикаментозно лечение. Транссфе-ноидалната аденомектомия, от друга страна, е метод на избор при пациенти с обусловени от хиперкортизолизма заболявания. Все още липсва единно становище по отношение на терапевтичния подход, честотата и продължителността на проследяване на тези болни.
Ключови думи: синдром на Кушинг, субклиничен хиперкортизолизъм, хипофизарни инциденталоми.
Author: Nankova, Anelia B., Elenkova, Atanaska P., Zacharieva, Sabina Z.
Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia
Abstract: Subclinical hypercortisolism (SH) is a patho-logical condition with a mild chronic increase in cortisol secretion without specific signs and symp-toms of overt Cushing‘s syndrome. It is divided into two forms: ACTH-dependent (pituitary) and ACTH-independent (adrenal). The ACTH-depen-dent SH or subclinical Cushing‘s disease (SCD) is characterized by a mild autonomous secretion of ACTH and is diagnosed when estimating the hor-monal secretion of a pituitary incidentaloma (PI). In fact, systematic screening is not presently rec-ommended due to the current limited vailable data on the epidemiological and clinical relevance of this condition in patients with PIs. SH is more predominantly associated with adrenal inciden-talomas where its prevalence reaches 30% of all cases. According to the sparse literature data, the incidence of SCD in patients with pituitary inci-dentalomas is estimated to be around 5%, i.e. considerably higher than previously assumed. Expanding our knowledge of SH is important because patients show morbidity, mortality, and chronic complications comparable to those with overt Cushing‘s syndrome. The most common concomitant disorders arterial hypertension, in-sulin resistance, diabetes mellitus type 2, obesity, osteoporosis) show either a complete reversal or a significant improvement after early establish-ment of the diagnosis and appropriate treatment. The majority of patients with SCD seem to be eligible for a conservative approach. Transsphe-noidal adenomectomy, on the other hand, may be beneficial for patients with hypercortisolism-as-sociated comorbidities. However, there is still no consensus on the therapeutic approaches as well as the frequency and duration of follow-up of these patients.
Key words: Cushing‘s syndrome, subclinical hypercortisolism, pituitary incidentalomas