[:bg]
Брой: 1/2004
Автор: Здравко Каменов, Мария Тодорова*, Владимир Христов, Юлия Петрова**
Клиника по Ендокринология, Александровска болница, MV- София *Катедра по Патофизиология, MV- София "Катедра по Неврология, MV- София
Абстракт:
Субклиничният хипотиреоидизъм (СХ) е състояние, което се характеризира с повишено серумно ниво на ТСХ при нормални свободни фракции на тиреоидните хормони и липса на изявена клинична симптоматика. Касае се за лабораторна диагноза, която се поставя след поне две изследвания в различни дни. По-чест е при жените (3-13%) и се увеличава с възрастта. Причините за СХ включват тиреоидита на Хашимото, проведено радикално лечение или неадекватна субституираща терапия. Еволюира в клиничен хипотиреоидизъм (КХ) с темп 4-8% годишно. Неблагоприятен прогностичен признак е титърът на антитиреоидните антитела. Не всяко увеличение на ТСХ следва да се интерпретира като СХ. Разгледани са ефектите на СХ в сърдечно-съдовата и нервната система. СХ се свързва с левокамерна диастолна дисфункция при покой, систолна дисфункция при физическо натоварване, акцелерирана атерогенеза, повишен риск от миокарден инфаркт. Ефектът на СХ върху ССС се мултиплицира от други фундаментални рискови фактори като инсулинова резистентност, предразположеност към дислипидемия и т.н. Преходът към патогенетичната констелация на КХ е плавен.
При случаите с по-високи изходни нива на ТСХ (>10 mU/L), които са индикация за лечение, резултатите от приложението наЛТ4 са положителни. При по-ниските нива решението за терапевтична намеса следва се вземе въз основа на оценка на общия сърдечносъдов риск при конкретния пациент, тъй като все още липсват достатъчно убедителни данни от големи мултицентрови рандомизирани проучвания за ползата от такова лечение и съпоставката й с необходимостта клинично здрави хора да следят системно хормоналните си нива и да приемат цял живот таблетки. СХ води до промени в НС. Те са клинично трудно доловими, но следва да се търсят целенасочено и могат да бъдат установени чрез подходящи въпросници или още по-точно с електрофизиологични методи. Тези промени са по-чести при постменопаузалните и възрастните жени и могат да бъдат допълнителни аргументи в полза на започване на лечение, в хода на което са обратими.
Ключови думи: субклиничен хипотирео-идизъм, тиреоидни антитела, лечение с Л-ти-роксин, атеросклероза, депресия
[:en]
Issue: 1/2004
Author: Zdravko Kamenov, Maria Todorova*, Vladimir Christov, Julia Petrova**
Clinic of Endocrinology, Alexandrovska Hosp., Medical University, Sofia *Department of Pathophysiology, Medical University, Sofia "Department of Neurology, Medical University, Sofia
Abstract:
Subclinical hypothyroidism (SH) is a state of elevated serum levels of TSH and normal free fractions of thyroid hormones and absence of overt clinical symptoms. SH is a laboratory diagnosis that is made after at least two different laboratory determinations. It is found more often in women (3-13%) and increases with age. The etiology of SH includes Hashimoto's thyroiditis, after radical treatment state or inappropriate substitution therapy. It evolves into clinical hypothyroidism (CH) at a rate of 4-8% annually. The high titer of antithyroid antibodies is an unfavorable prognostic sign. Not every increase of TSH should be interpreted as SH. The effects of SH on the cardiovascular and nervous system are considered. SH is associated with left ventricular diastolic dysfunction at rest, systolic dysfunction at physical stress, accelerated atherogenesis, increased risk of myocardial infarction. The effect of SH on the cardiovascular system is multiplied by other basic risk factors as insulin resistance, predisposition to dys-lipidemia, etc.
The evolution to the pathogenic constellation of clinical hypothyroidism is gradual. In cases with higher baseline levels of TSH (>10 mU/L), that are indicated for treatment, the results of LT4 application are beneficial. At lower levels, the decision for treatment should be considered taking into account the total cardiovascular risk of the patient, as data from large multicenter randomized trials concerning the benefit of treatment of clinically healthy people are still inadequate. SH affects the CNS as well. The effects are discreet, but should be looked for and can be found by adequate questionnaires, and by electrophysiological methods. These alterations are more frequently found in postmenopausal and elderly women and are additional arguments for starting treatment in the course of which they are reversible.
Keywords: subclinical hypothyroidism, thyroid antibodies, L-thyroxin treatment, atherosclerosis, depression
Download the full issue 1/2004
[:]