Автор: Давчева, Деляна М.1, Орбецова, Мария М.2,
1 Катедра по Клинична лаборатория, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, Пловдив, Централна клинична лаборатория, УМБАЛ “Св. Георги”
2 Катедра по Ендокринология, Медицински факултет, Медицински университет, Пловдив, Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”
Резюме:
През последните 15-20 години интересът към биомониторирането на различни микроелементи нараства. Навлизането в лабораторната практика на високоспециализирани методи за елементен анализ дава възможност за по-задълбочено изучаване на биологичното значение и ролята като епигенетичен фактор на голяма част от олигоелементите. Обект на научен интерес са нови аспекти в патогенетичното и диагностично значение на елементните отношения при отделни заболявания, включително при тиреоидна дисфункция. Все повече се налага разбирането за т. нар. “персонализиран подход” към пациента по отношение на суплементацията с микроелементи и минерали, поради липсата на консенсус за препоръчителния им дневен прием. Този подход би подпомогнал диагностиката, успешната профилактика и компенсиране на клинично значими олигоелементни дефицити. Двойствената природа на някои есенциални микроелементи като мед (Cu), цинк (Zn) и селен (Se) като прооксиданти и антиоксиданти, и опасността от токсично въздействие при предозирането им, подчертават необходимостта от прецизиране на препоръките за допълнителен прием. През последното десетилетие обект на засилен научен интерес е оценката на ефекта от приема на селенови препарати върху състоянието на пациенти с автоимунни тиреоидни заболявания. Въпреки доказаните ползи при лица с изходен селенов дефицит, въпросът за целесъобразността от суплементация с физиологични дози Se при определени рискови групи е все още дискутабилен. Основната причина за това е значимата вариабилност на селеновия статус на населението в различни географски области.
Настоящият обзор има за цел да предостави актуална информация за комплексната значимост на елементите Cu, Zn, Se и магнезий (Mg) за функцията щитовидната жлеза, както и за клиничното значение на тяхната дисхомеостаза при различни тиреодни заболявания
Ключови думи: есенциални микроелементи, селенопротеини, антиоксидантни ензими, оксидативен стрес, тиреоидни заболявания
Author: Davcheva, Delyana М.1, Orbetzova, Maria М.2,
1 Department of Clinical Laboratory, Faculty of Pharmacy, Medical University of Plovdiv, Central Clinical Laboratory, “Sv. Georgy” University Hospital
2 Department of Endocrinology, Faculty of Medicine, Medical University of Plovdiv, Clinic of Endocrinology and Metabolic diseases, “Sv. Georgy” University Hospital
Abstract:
During the last 15-20 years interest in the biomonitoring of various microelements is increasing. The implementation of highly specialized methods for elemental analysis in laboratory practice allows for a more in-depth study of the biological significance of various trace elements. New aspects in the pathogenetic and diagnostic significance of the elemental ratios in specific diseases including thyroid dysfunction are of scientific interest. The so-called “personalized approach” to the patient in terms of micronutrient and mineral supplementation is of particular relevance, due to the lack of consensus on their reference daily intakes. This approach would support the diagnosis, the successful prevention, as well as the compensation of clinically significant trace element deficiencies. The dual nature of some essential trace elements such as copper (Cu), zinc (Zn), and selenium (Se) as prooxidants and antioxidants and the danger of their toxic overdosage emphasize the need to refine the recommendations for additional intake of these elements. Over the last decade, the assessment of the effect of selenium supplementation on the general condition of patients with autoimmune thyroid diseases has been the subject of a number of clinical studies. Although some proved favourable effects of Se in individuals with basal deficiency of this element, the question of the appropriateness of supplementation with physiological doses of Se in certain risk groups is still debatable. The main reason for this is the significant variability of the selenium status of the population in different geographical areas.
The present review aims to provide up-to-date information on the complex significance of the elements Cu, Zn, Se, and magnesium (Mg) for thyroid function, as well as on the clinical significance of their dyshomeostasis in various thyroid diseases.
Key words: essential trace elements, selenoproteins, antioxidant enzymes, oxidative stress, thyroid diseases